Милена ВЪРБАНОВА
Орфей е особено име, което винаги е отправяло предизвикателство към историците и познавачите на древни езици от всички епохи да се опитат да обяснят смисъла му. В днешно време сред изследователите на тракийската древност се забелязва настървена надпревара в това отношение.
Тъй като Орфей е един от най-великите културни герои на човечеството, макар и да не е обожествен подобно Дионис и Хор, съвременните тълкувания на произхода на името му блуждаят във високите поетични сфери - "божествена светлина", "божествено познание", "рождество" и прочие. Често за отправна точка се приема латинската дума orbis, която дава възможност за безграничен полет на фантазията - кръг, диск, зодиак, свят, вселена, кълбо, земя, страна, царство, човешки род и т.н. Всяко от тези понятия би могло да бъде достойно име на прочутия тракийски певец и философ. Никой не се замисля, че най-древните названия и прозвища произлизат от прости битейски слова.
От години ме впечатлява близостта на името Орфей с италианската дума orfano - сирак, orphelin на френски език. На латински думата, означаваща "сирак", е същата - orphanus, но тя произхожда от друго, по-общо понятие - orbus, orba ( същ. м. и ж. р. ), което, освен смисъла "сирак, сиракиня", ще рече още "лишен, а". Orbus - "лишен, нямащ", се отнася към лицата, лишени от родители, съпрузи или поколение - сираците, вдовците и бездетните.
Един от най-ярките моменти в преданието за Орфей, е овдовяването му и усилията да изведе съпругата си Евридика от царството на мъртвите. Така че името Орфей, което звучи като прекрасна музикална фраза в нашето митологизирано съзнание, всъщност е тривиален прякор и означава ВДОВЕЦЪТ.
Колкото и разочароващо да е това откритие, то не бива да отнема нищо нито от красотата на любовта между Орфей и Евридика, нито от величието на културните достояния, дарени от легендарния музикант на тракийските народи - а чрез тях и на целия човешки род.