Сред сухите ветрове на северно Чили, между Андите и Тихия океан, се простира Атакамската пустиня – едно от най-суровите и най-сухи места на планетата. Обикновено безжизнена и обгорена от слънцето, тази година тя поднася изключителна изненада: пустинята се е превърнала в пъстра градина от диви цветя, които покриват земята като жив килим, видим от километри.
Според данни на Националната горска корпорация на Чили (CONAF) необичайно интензивните валежи през южното зимно полугодие са събудили от вековен сън хиляди семена, скрити под повърхността на пясъка. В резултат на това пустинята, която обикновено получава под 15 милиметра дъжд за цяла година, е регистрирала над 12 милиметра само през август – почти изцяло паднали в рамките на едно денонощие. Това е довело до истински биологичен взрив, какъвто се наблюдава едва веднъж на няколко години.
Според чилийския метеорологичен институт явлението е пряко свързано с климатичните колебания, включително ефекта Ел Ниньо, който тази година е донесъл повече влага в района на северно Чили. Учените от Астрономическата обсерватория ALMA, разположена именно в Атакама, отбелязват, че влажният въздух и редките облаци са променили дори условията за наблюдение на небето – нещо, което в обичайните сухи години се смята за едно от най-ясните в света.
Пустинният цъфтеж – познат на местните като “Desierto Florido” – обикновено продължава от края на август до ноември, като пикът му тази година се очаква да настъпи в средата на октомври. Експерти от CONAF и местните университети предупреждават, че това чудо на природата е крехко и преходно: след няколко седмици цветовете ще увяхнат, оставяйки след себе си само спомена за краткия проблясък на живот в една от най-безмилостните пустини на Земята.
Снимки от района на Копиапо и Валедесарга вече обикалят световните агенции – ярко доказателство, че дори в най-безплодните места природата намира начин да напомни за своята сила и способност да възражда.