На 14 декември 1503 г. в Сен Реми дьо Прованс е роден Мишел дьо Нотрдам, останал в историята с латинизираното име Нострадамус. Пет века по-късно той продължава да бъде сред най-обсъжданите и противоречиви фигури на Ренесанса, а трудовете му редовно се появяват в публичния дебат при всяка голяма световна криза.
Нострадамус е обучен лекар и фармацевт във време, когато Европа е периодично опустошавана от чумни епидемии. Съвременниците му го познават първоначално именно като медик, който прилага сравнително напредничави за епохата методи – залага на хигиена, свеж въздух и билкови смеси, вместо на масово използваното кръвопускане. Тази практическа дейност му носи репутация и финансова стабилност.
Постепенно интересите му се насочват към астрологията и окултните науки, които през XVI век са неразделна част от интелектуалния живот. През 1555 г. излиза първото издание на най-известния му труд – „Пророчества“ (Les Prophéties), сборник от четиристишия, написани в умишлено неясен и символичен стил. Именно тази двусмисленост позволява текстовете да бъдат тълкувани в различни исторически контексти.
Славата на Нострадамус нараства значително, след като част от пророчествата му са свързани от последователи с гибелта на френския крал Анри II през 1559 г. Това привлича вниманието на кралския двор, а Катерина Медичи го назначава за личен астролог. Въпреки това Нострадамус никога не заема официална политическа позиция и внимателно избягва директни предсказания, които биха могли да го компрометират.
След смъртта му през 1566 г. интересът към трудовете му не отслабва. Напротив – всяка нова епоха „открива“ в стиховете му намеци за войни, революции, природни бедствия и дори съвременни технологични катастрофи. Историците обаче подчертават, че повечето тълкувания са направени постфактум и не могат да бъдат доказани като реални предсказания.
Въпреки скептицизма на науката, Нострадамус остава трайно присъствие в популярната култура. Името му се появява в книги, филми, документални продукции и медийни анализи, особено в моменти на глобална несигурност. Пет столетия след раждането си той продължава да бъде символ на човешкото желание да надникне в бъдещето – независимо дали чрез наука, вяра или интерпретация.