През последните две години външният министър на Иран Абас Арагчи е един от най-популярните политици в страната. Преди военната операция на САЩ и Израел, започнала на 28 февруари т.г. името му се свързваше най-често с преговорите между Вашингтон и Техеран по ядрената програма на Ислямската република.
Кой обаче е Абас Арагчи извън длъжността му на дипломат и политик?
Арагчи е роден на 5 декември 1962 г. в Техеран в заможно и традиционно религиозно семейство на търговци на персийски килими. Фамилията му произхожда от региона Араг-е Аджам в централен Иран (района на Исфахан), а дядо му е бил известен търговец на килими.
Баща му умира, когато Арагчи е едва на 17 години, докато публична информация за майка му е трудно да се открие.
Той е четвъртото от общо седем деца – има трима братя и три сестри. Братята му са успешни бизнесмени, ангажирани в износа на килими и заемащи ръководни постове в съответните браншови съюзи. Негов племенник, Ахмад Арагчи, е бил заместник-управител на Централната банка на Иран.
Абас Арагчи е бил женен за художничката Бахаре Абдолахи, от която има три деца – двама сина и една дъщеря. По-късно се жени повторно за Арезу Ахмадванд, от която има дъщеря.
Като тийнейджър Абас участва в Иранската революция от 1979 г.
Веднага след това се присъединява към Корпуса на гвардейците на ислямската революция и служи близо девет години, включително на фронта по време на войната между Иран и Ирак.
Арагчи има солидна академична подготовка в областта на международните отношения и политическите науки.
Получава бакалавърска степен по външна политика в Училището по международни отношения към Министерството на външните работи на Иран (1989 г.), след което и магистърска по политически науки от Ислямския университет „Азад“ в Техеран (1991 г.).
Защитава докторска степен по политическа мисъл в Университета в Кент, Великобритания (1996 г.). Дисертацията му изследва пресечната точка между западната либерална демокрация и ислямското управление.
Владее свободно английски и арабски език.
В младостта си Арагчи е бил доста атлетичен и активно се е занимавал с футбол и плуване.
В дипломатическите среди е известен със своя спокоен и умерен стил на общуване, както и с активното използване на социалните мрежи (наричан понякога „туитър дипломат“) за директна комуникация.