На 25 април 1988 г. Върховният съд на НР България произнася смъртни присъди чрез разстрел за тримата преки извършители на атентата на гара Буново.
Осъдените лица са членове на нелегалната организация „Турско националноосвободително движение в България“.
Това са Елин Маджаров (с рождено име Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (с рождено име Абдула Чакър) и Сава Георгиев (с рождено име Саафет Реджеб)
Делото продължава 20 дни, като доказателствата са събрани в над 200 тома.
Освен за взрива на гара Буново (9 март 1985 г.), те са осъдени и за атентатите на летище Варна и в Пловдив.
Присъдите са потвърдени от Държавния съвет и изпълнени чрез разстрел по-късно през същата година (септември 1988 г.).
Други участници получават ефективни присъди лишаване от свобода, сред които Севдалин Маджаров (Сабри Мехмедали), осъден на 6 години затвор за помагачество.
Атентатът на гара Буново остава най-кървавият железопътен терористичен акт в българската история със 7 загинали и 9 тежко ранени.
Атентатът на гара Буново е пряка и радикална реакция срещу т.нар. „Възродителен процес“ в България.
През 1984–1985 г. комунистическият режим провежда масова кампания за принудителна смяна на турско-арабските имена с български, забрана на турския език и ограничаване на религиозните обичаи.
Целта на извършителите е била чрез терористични актове да дестабилизират държавата и да привлекат международното внимание към репресиите срещу етническите турци в страната.
Извършителите са избрали вагона за „майки с деца“, за да предизвикат възможно най-голям психологически ефект и обществен отзвук. Бомбата е трябвало да избухне в тунела „Гълъбец“, където жертвите биха били много повече, но закъснение на влака с две минути води до взрив на самата гара.