Преди принц Филип да спечели сърцето на бъдещата кралица Елизабет II, британското кралско семейство е обмисляло и други възможни кандидати за неин съпруг. Това разкрива кралският историк Хюго Викърс в книгата си „Queen Elizabeth II: A Personal History“, според която сред фаворитите на кралицата майка е бил Хю, граф Юстън, който по-късно става 11-и херцог на Графтън.
По думите на Викърс майката на принцеса Елизабет силно е желаела дъщеря ѝ да се омъжи за офицер от елитния полк на Гренадирската гвардия – една от най-престижните военни части във Великобритания. По време на Втората световна война младите принцеси Елизабет и Маргарет прекарват голяма част от времето си в замъка Уиндзор, където са разположени множество офицери от гвардията. Именно тогава граф Юстън се оказва сред младите аристократи, които привличат вниманието на двореца като потенциални кандидати за бъдещ съпруг на престолонаследничката.
Исторически документи и дневници на британския политик сър Хенри „Чипс“ Шанън показват, че още през 1943 година в аристократичните среди се е говорело за възможността Юстън да бъде подготвян за „по-висша съдба“ – дори за бъдещ съпруг на наследницата на трона. Според някои от съвременниците принцеса Елизабет също е изпитвала симпатии към него, което е подхранвало слуховете за евентуален брак.
В крайна сметка обаче съдбата поема в различна посока. Според Викърс ключова роля изиграва лорд Луис Маунтбатън – чичо на принц Филип, който активно подкрепя племенника си в отношенията му с бъдещата кралица. По негово съдействие граф Юстън получава престижен пост като адютант на вицекраля на Индия и напуска Великобритания, което фактически го отдалечава от кралския двор и от възможността да развие по-близки отношения с принцеса Елизабет.
С течение на времето и самият двор губи интерес към кандидатурата на младия аристократ. Според записки от онзи период той е бил възприеман като прекалено пасивен и лишен от необходимата енергия за бъдещата си роля. За разлика от него принц Филип впечатлява мнозина с активната си военна кариера във Военноморските сили по време на войната, силния си характер и модерното си мислене.
Междувременно чувствата на принцеса Елизабет към Филип стават все по-силни. Според кралски биографи тя се влюбва в него още през 1939 година, когато е едва на 13 години. Въпреки резервите на родителите си, които първоначално го смятат за неподходящ заради чуждестранния му произход, семейните му връзки и ограничените му финансови средства, бъдещата кралица остава непреклонна в избора си.
В следващите години двамата поддържат връзка чрез писма, докато Филип служи във флота. Крал Джордж VI дори се надява, че продължителната раздяла ще охлади чувствата на дъщеря му, но резултатът се оказва обратен. След завръщането на принца отношенията им стават още по-сериозни, а през юли 1947 година е обявен официалният им годеж.
На 20 ноември същата година принцеса Елизабет и принц Филип сключват брак в Уестминстърското абатство. Техният съюз продължава повече от седем десетилетия и се превръща в един от най-дългите и стабилни бракове в историята на британската монархия. След възкачването на Елизабет II на трона през 1952 година Филип остава до нея като неин най-близък съветник и партньор до смъртта си през 2021 година.
Според кралските експерти именно решимостта на младата Елизабет да избере човека, когото обича, а не този, който е най-удобен за двореца, е в основата на една от най-успешните кралски истории на XX век.