На 4 юни 1920 г. в двореца Гранд Трианон във Версай е подписан Трианонският договор. Мирното споразумение след Първата световна война разпокъсва историческото Кралство Унгария, отнемайки близо 72% от площта му и 63% от населението му в полза на съседни държави.
Унгария е сведена от 325 411 кв. км до едва 93 073 кв. км. Обширни региони като Трансилвания, Словакия, Закарпатието, Хърватия и Войводина са прехвърлени към Румъния, Чехословакия, Кралство на сърби, хървати и словенци (Югославия), Австрия и Полша.
От над 20,9 милиона души население в границите на стария съюз, в новата държава остават само 7,6 милиона. Около 3,3 милиона етнически унгарци (или всеки трети унгарец) се озовават извън пределите на родината си, превръщайки се в малцинства в съседните страни.
Страната губи излаза си на Адриатическо море (чрез Фиуме), както и достъп до над 90% от своите гори, дърводобив, желязна руда и тежка индустрия. Унгарската армия е лишена от наборна военна служба и е ограничена до едва 35 000 души професионални войници, забранена е авиацията, а флотът на Австро-Унгария е разформирован. Наложени са и тежки репарации. Документът е посрещнат с огромен шок и траур в унгарското общество, раждайки ревизионисткия девиз „Не! Не! Никога!“.
В деня на подписването в страната е обявен Национален траур - знамената в Унгария са свалени наполовина, а магазините и училищата затварят.
В днешни дни, заради трайното разделение на нацията, Унгария отбелязва датата 4 юни като Ден на националното единство, за да почете унгарската диаспора извън границите си.