Когато човек избира куче, обикновено мисли за характера, размера или нуждата от движение. Много по-рядко се взема предвид един съвсем практичен фактор - климатът. А истината е, че както хората, така и кучетата реагират различно на високите температури.
Това става ясно и от личен опит. Години наред съм имал френски булдог и всяко лято се превръщаше в период на постоянни грижи. Докато други кучета тичаха безгрижно в парковете, аз следях дали диша нормално и дали не се изморява прекалено бързо. В най-горещите дни разходките често се превръщаха в изпитание.
Днес до мен има куче от уличен произход и разликата е осезаема. Разбира се, и то търси сянка през летните следобеди, но се справя значително по-леко с жегата. Това ме накара да се замисля колко важни са физическите особености на различните породи.
Специалисти посочват, че няма универсално правило, но някои характеристики помагат на кучетата да понасят по-добре топлото време - къса козина без плътен подкосъм, по-стройно и атлетично тяло, по-дълга муцуна и големи уши, които подпомагат охлаждането. Не е случайно и че много породи, произхождащи от топли региони, са по-устойчиви на високи температури.
Сред най-често посочваните породи, които се справят добре с жегата, са:
Родезийски риджбек – създаден в Южна Африка, той е изключително издръжлив на горещ климат и активен дори при високи температури.
Басенджи – африканска порода с къса козина и атлетично тяло, добре адаптирана към екваториалната жега.
Далматинец – с къса козина и активно поведение, подходящ за по-топъл климат.
Дакел – сравнително устойчив, но склонен да се претоварва при игра в жегата.
Грейхаунд – тънка козина и слаба чувствителност към топлина, но по-уязвим към студ.
Немски късокосмест пойнтер – изключително активен и подходящ за движение в топло време, особено при наличие на вода.
Чихуахуа – произхожда от горещи райони на Мексико и е сравнително добре адаптиран към жегата.
Ибиско куче – средиземноморска порода, свикнала с топъл климат.
Еърдейл териер – адаптивен към различни климатични условия.
Немски дог – въпреки размера си е спокоен и избягва прегряване чрез по-ниска активност.
Ксолоитцкуинтли – безкосместа порода, добре адаптирана към топлина, но изисква защита от слънце.
Афганска хрътка – въпреки дългата козина, издържа на различни климатични условия.
Италианска хрътка – предпочита топло време и е чувствителна към студ.
Австралийско пастирско куче – създадено за работа в горещи условия.
Китайско качулато куче – почти без козина, но изисква защита от слънце.
Сред най-често срещаните породи у нас, които се адаптират добре към летните жеги, експертите посочват лабрадор ретривър, ирландски сетер и пойнтер.
Според специалисти нито една порода не обича екстремните горещини, но някои са по-издръжливи от други. Брахицефалните породи са сред най-уязвимите в летните месеци.
Лабрадор ретривър – сравнително добре понася топлина, но трябва да се внимава с пренатоварване.
Ирландски сетер – енергичен и активен, нуждае се от вода и сянка в горещините.
Пойнтер – атлетичен и устойчив, но също изисква разумно натоварване през лятото.
В крайна сметка изборът на куче трябва да отчита не само характера и визията на породата, но и климатичните условия, в които ще живее, за да бъде животът му по-здравословен и комфортен.