Астероидът 2024 YR4, който в началото на 2025 г. за кратко беше определян като един от най-наблюдаваните потенциално опасни обекти край Земята, вече не представлява съществен риск за нашата планета. Това показват актуализираните изчисления на NASA и Европейската космическа агенция, направени след допълнителни наблюдения от наземни телескопи и от космическия телескоп „Джеймс Уеб“.
Обектът беше открит на 27 декември 2024 г. от системата ATLAS в Чили. Първоначалните изчисления показаха малка, но забележима вероятност за сблъсък със Земята на 22 декември 2032 г. Именно тази дата привлече вниманието на астрономите, тъй като 2024 YR4 е сравнително голям за близък до Земята астероид – оценките за диаметъра му варират приблизително между 40 и 90 метра, а по-късни наблюдения с „Джеймс Уеб“ го поставиха около 60 метра.
В пика на първоначалните прогнози вероятността за удар в Земята достигна около 3% според някои оценки. Това беше достатъчно, за да активира вниманието на международната общност за планетарна защита. С натрупването на нови наблюдения обаче орбитата беше уточнена и опасността от сблъсък със Земята през 2032 г. беше изключена.
That purple line is a big asteroid called 2024-YR4.
— Chris Hadfield (@Cmdr_Hadfield) March 9, 2026
For a while we thought it might hit Earth (we're the dark blue orbit). Then we thought it might hit the Moon.
But @NASAWebb & @esa took time to closely track it last month, proving it will just miss, in 2032. I'm glad - at… pic.twitter.com/jfhAWVtBQG
ESA съобщи още през февруари 2025 г., че вероятността за удар в Земята е спаднала до 0,001%, а астероидът е понижен от ниво 3 до ниво 0 по Торинската скала – международна система за оценка на опасността от астероиди. NASA по-късно потвърди, че 2024 YR4 не представлява значим риск за Земята нито през 2032 г., нито през следващия век.
След като земният риск беше отхвърлен, вниманието се премести към Луната. За известен период изчисленията допускаха около 4% вероятност астероидът да удари лунната повърхност на 22 декември 2032 г. Подобен сценарий не би застрашил пряко хората на Земята, но можеше да има значение за бъдещи лунни мисии и за спътници в околоземното пространство заради възможни изхвърлени от удара частици.
И този риск вече е елиминиран. Нови наблюдения, направени с камерата NIRCam на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ през февруари 2026 г., позволиха орбитата на астероида да бъде изчислена много по-прецизно. Според NASA и ESA 2024 YR4 ще премине покрай Луната на разстояние над 20 000 километра и няма да се сблъска с нея.
Случаят с 2024 YR4 показва защо първите прогнози за новооткрити астероиди често изглеждат по-тревожни, отколкото са в действителност. При кратка серия наблюдения орбитата на обекта все още е с голяма неопределеност и част от възможните траектории може да пресичат Земята. Когато се съберат повече данни, т.нар. коридор на неопределеност обикновено се свива и рискът бързо отпада.
Въпреки това 2024 YR4 остава важен пример за работата на системите за ранно предупреждение. Обект с размер около 60 метра не би причинил глобална катастрофа, но при удар би могъл да нанесе сериозни разрушения в регионален мащаб. Подобни астероиди са достатъчно големи, за да бъдат следени внимателно, но и достатъчно малки, за да бъдат откривани сравнително късно.
Темата за евентуална мисия до 2024 YR4 също беше разгледана от учени. В научна публикация, качена в arXiv през 2025 г., международен екип анализира възможни сценарии за разузнавателни и защитни мисии, включително прелитане, среща с астероида, кинетично отклоняване и разрушаване на обекта при потвърдена опасност. Сред разглежданите варианти присъстват и ядрени методи, но те са представени като хипотетична крайна мярка, а не като реален план за действие срещу Земята.
Към момента няма необходимост от подобна мисия за защита на Земята. Интересът към астероида обаче остава научен, защото обектът може да помогне за по-добро разбиране на малките близки до Земята тела и на това как бързо да се организира наблюдение при бъдеща реална заплаха.
Планетарната защита вече не е само теоретична област. През 2022 г. мисията DART на NASA умишлено се сблъска с малкия астероид Диморфос и промени орбитата му около по-големия астероид Дидим. Това беше първата успешна демонстрация, че човечеството може да отклони астероид чрез кинетичен удар, ако разполага с достатъчно време за реакция.