България крие под земята и водите си невероятно палеонтологично богатство. През последните години и седмици страната ни се превърна в гореща точка за открития на праисторически животни, които поразяват с размерите си. Само преди часове учените приключиха изваждането на поредната голяма находка, което отново насочи общественото внимание към гигантите, обитавали днешните български земи преди милиони години.
Ето кои са петте най-големи, страховити и значими праисторически създания, чиито кости са открити на територията на България, как учените ги намират и къде можете да ги видите с очите си:
1. Вълнест мамут (Mammuthus primigenius) – Най-новото откритие от река Дунав
В самия край на юли 2026 г., поради рекордно критичното ниско ниво на река Дунав, край русенското село Ряхово бяха открити отлично запазени останки от вълнест мамут. Местен жител се натъква на находката, след което екип от Регионалния исторически музей в Русе започва спешни разкопки. Палеонтолозите успяват да извадят долна челюст с два специфично изтрити дъвкателни зъба, бивни и бедрена кост, принадлежали на младо животно. Според учените регионът е бил обширно блато по време на последния ледников период.
2. Титанозаври и чудовищни сухоземни динозаври край Трън
Районът около град Трън официално се утвърди като българския „Джурасик парк“. Провеждащата се девета палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН откри нови фрагменти от кости на динозаври, костенурки и крокодилски зъби, датирани отпреди 83 милиона години. През годините в Трънското находище са идентифицирани останки от огромни растителноядни динозаври от групата на титанозаврите (достигащи над 15-20 метра дължина), както и кости от страховити месоядни тераподи.
3. Дейнотериум (Deinotherium) – Гигантът от село Езерово
Една от най-впечатляващите и световноизвестни находки в историята на българската палеонтология е скелетът на Дейнотериум, открит край асеновградското село Езерово. Това е едно от най-големите сухоземни бозайници, живели някога на Земята – роднина на слоновете, висок над 4 метра и тежащ над 12 тона, с огромни, извити надолу бивни на долната челюст. Почти изцяло запазеният скелет е гордост за Музея по палеонтология към Софийския университет.
4. Мегалодон и древни праисторически акули
Макар и по-рядко споменавани от сухоземните гиганти, в Южна и Северозападна България (които в далечното минало са били дъно на топлото праисторическо море Паратетис) палеонтолози и любители редовно откриват фосилизирани зъби от праисторически акули. Сред тях изпъкват и страховитите зъби на Мегалодон – най-голямата хищна акула, живяла някога, чиито челюсти са можели да погълнат цяла кола.
5. Хипариони и саблезъби тигри край Хаджидимово
Находището край град Хаджидимово е едно от най-богатите в Европа на останки от късномиоценска фауна (на около 7 милиона години). Там са открити стотици кости от хипариони (древни трипръсти коне), праисторически носорози, жирафи и страховити хищници каквито са били саблезъбите тигри (Metailurus и Amphimachairodus), намиращи се на върха на тогавашната хранителна верига по нашите земи.
Как работят българските експедиции: Зад кулисите край ТрънОткриването на тези фосили изисква огромно търпение и прецизна научна работа. Находището край Трън, разположено в труднодостъпен поток, се проучва всяко лято от палеонтолози на НПМ-БАН и СУ „Св. Климент Охридски“.
Работният процес включва:
Ръчно разчистване: Използват се чукове, длета и фини четки, за да не се наранят крехките вкаменелости. Промиване на седименти: Тонове скална маса се пресяват и промиват на място през сита с различна гъстота, за да се уловят микрофосили като зъби от гризачи, земноводни и праисторически риби. Консервация на терен: Тъй като костите са на милиони години и се ронят при досег с въздуха, те веднага се запечатват със специални лепила и се обличат в гипсови калъпи за безопасен транспорт до лабораториите в София.Къде да видим праисторическите гиганти на България?
Ако искате да се пренесете в света на динозаврите и мамутите, няколко български музея предлагат невероятни експозиции:
Национален природонаучен музей при БАН (София): Тук се съхраняват и изследват всички най-нови находки на динозаври от Трън, както и зъби от праисторически акули. Музей по палеонтология и исторична геология към Софийския университет: Дом на световния уникат – възстановения оригинален скелет на Дейнотериум (Deinotherium giganteum), висок над 4 метра. Палеонтологичен музей в Асеновград (филиал на НПМ-БАН): Притежава една от най-богатите колекции на миоценска фауна в света, включително над 40 вида бозайници от находищата край Хаджидимово и Калиманци, сред които саблезъби тигри, мастодонти и трипръсти коне. Регионален исторически музей – Русе: Мястото, където ще можете да видите новооткритите през юли 2026 г. останки от вълнест мамут, редом с вече съществуващата им богата колекция от фосилни хоботни бозайници