Кога и къде в България светва първата крушка?

Днес приемаме електричеството за даденост, но в края на XIX век то е било възприемано като истинско чудо, граничещо с магия. Преходът на България от газените фенери към модерната електрификация е изпълнен с любопитни обрати, предприемачески риск и щипка народно суеверие.

София, 1879 г.: Първата крушка и уплахата от „дяволската светлина“

За първи път електрическо осветление на българска земя блесва на 1 юли 1879 г. в София. Поводът е грандиозен – официалното възкачване на престола на първия български княз Александър I Батенберг. За празничните илюминации в Градската градина (точно пред днешния Национален музей на изкуствата - Царски дворец) е доставен специален парен локомобил (генератор), който захранва временни дъгови лампи.

Шокираните столичани, свикнали дотогава единствено с лоените свещи и газените лампи, първоначално гледат на иновацията със сериозно подозрение. Мнозина по-възрастни граждани бързат да се прекръстят, наричайки сиянието „дяволска светлина“, която щяла да донесе нещастие.

Първата сметка за ток и страхът от „огнените трамваи“

Истинската градска електрификация започва малко по-късно, когато е изградена ВЕЦ „Панчарево“. Пусната пробно на 1 юли 1900 г. и официално на 1 ноември 1900 г., тя става първата обществена водна централа не само у нас, но и на целия Балкански полуостров. Наричана тогава „Старата юзина“, тя първоначално осигурява енергия за 600 лампи из София.

Първата сметка за ток на софийската община бързо охлажда първоначалния ентусиазъм – тя възлиза на огромната за времето си сума от близо 4000 златни лева за месец. Луксът да имаш лампа у дома е бил запазен само за най-богатите.

Още по-голям шок настъпва през януари 1901 г., когато по улиците тръгват първите електрически трамваи. Софиянци масово отказват да се качват в тях, уплашени от искрите, които проскачат от контактната мрежа. Говорело се, че машините са обладани и всеки вътре ще бъде изпепелен от скрития огън. Отнема месеци на местната власт и интелигенцията (сред които и Иван Вазов), за да покажат с личен пример, че градският транспорт е напълно безопасен.

Габрово и лудостта на Иван Хаджиберов

Докато София разчита на чуждестранни концесионери, в Габрово един мъж решава да промени индустрията сам. През 1891 г. видният фабрикант Иван Хаджиберов внася от Германия динамо и крушки с въгленови жички. Той ги инсталира в бащината си мелница на река Янтра и светва първата постоянна крушка извън столицата.

Хаджиберов обаче иска повече – той мечтае за собствена голяма централа, която да захрани заводите в региона. За да реализира проекта за ВЕЦ „Хаджиберов“ (пусната през 1906 г.), той залага абсолютно всичко: къщата си, фабриката, личните си спестявания и дори зестрата на съпругата си. Банкерите в София отказват кредити, наричайки го „луд мечтател“, който ще фалира заради „тичащата вода“. Хаджиберов обаче успява, централата заработва безпроблемно, а Габрово заслужено печели прозвището „Българският Манчестър“.

Подвигът в Сливен: Фабрика „БЕЛФА“ слага край на вноса

До 30-те години на XX век всяка една крушка в българските домове е вносна – предимно от Германия и Унгария. Този монопол е разбит през 1934 г. в Сливен. Там група предприемчиви българи, водени от индустриалеца Апостол Стефанов, основават акционерното дружество „БЕЛФА“ (Българска електрическа лампова фабрика).

Началото е скромно – фабриката стартира с едва 20 работници и немски машини. Благодарение на упоритостта им обаче, Сливен започва да бълва хиляди български крушки, които се оказват по-евтини от чуждите, но със същото високо качество. Години по-късно предприятието е национализирано под името „Светлина“, превръщайки града под Сините камъни в несменяем лидер на родното светлопроизводство.