Легендарната певица, автор на песни и икона на кънтри музиката Доли Партън е починала на 80-годишна възраст, предаде People.
Новината беше съобщена от нейния племенник Брайън Сивър във видео, публикувано в Instagram на 25 август, уточни бТВ.
Партън говори за здравословното си състояние за последно в петък, 21 август, като призна за влошаването му след смъртта на съпруга ѝ Карл Дийн през март 2025 г.
„Както споделях във видеосъобщенията си през последната година, имам някои здравословни проблеми, на които просто не обърнах внимание, докато се грижех за Карл. Знаете, това не е първият път, когато трябва да се справям с нещо подобно. В началото на 80-те години прекарах няколко месеца в тежко състояние заради проблеми, свързани с женското здраве, а тогава имах и проблеми с теглото, така че не е като никога да не съм преминавала през трудни моменти със здравето си“, каза Партън пред People.
„Но мисля, че тъй като живеем в свят, който работи 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, със социалните мрежи, всичко се преувеличава по начин, по който не се случваше преди години. Преди се шегувах, че съм кралицата на таблоидите, но сега предполагам, че мога да кажа, че съм кралицата на изкуствения интелект в социалните мрежи! Сериозно обаче, въпреки че все още се възстановявам, продължавам да работя! Познавате ме - както често съм казвала, мечтите ми ме отведоха в ъгъла и все още имам толкова много неща, които искам да постигна, затова ще продължа да работя, докато мога, за да видя всичко това да се превърне в реалност“, добави тя.
С кариера, продължила десетилетия, Партън е най-продаваната кънтри изпълнителка в историята, с над 160 милиона продадени албума по света. Дебютният ѝ албум е Hello, I’m Dolly от 1967 г., а впоследствие тя създава редица хитове, сред които „I Will Always Love You“, „9 to 5“ и „Jolene“.
Партън е родена в Питман Сентър, Тенеси, през 1946 г. Тя има 11 братя и сестри, а семейството ѝ е било бедно. „Никога всъщност не сме гладували, но понякога нямахме достатъчно храна“, разказа тя през 1977 г.
На 6-годишна възраст започва да свири на първата си китара и да пее в църквата на дядо си. Година по-късно започва да пише песни.
Макар като възрастна да е известна с бляскавата си визия, през 2003 г. тя разказва: „Имах лунички и разстояние между зъбите. Всичко беше домашно изработено или носено от някой друг. Винаги съм искала да бъда по-красива. Започнах да се разкрасявам. Исках дрехите ми да са тесни, гримът - ярък, ноктите - дълги, а устните - червени. Влюбих се в това.“
През годините впечатляващата ѝ визия привлича значително внимание, но тя винаги е била първата, която се шегува със себе си.
След завършването на гимназията през 1964 г. тя се мести в Нешвил. Пее по клубове и пише песни за други изпълнители. „Песните ми ме измъкнаха от планините и ме отведоха навсякъде, където исках да отида“, каза тя през 2012 г.
Големият ѝ пробив идва, когато кънтри звездата Портър Уагънър я наема за своя партньорка в The Porter Wagoner Show. Той ѝ помага да получи договор със звукозаписна компания, но първите ѝ успехи са предимно дуети с него.
„Винаги ще бъда кънтри музикант, защото съм момиче от провинцията. Стилът ми е моята душа и моите чувства. Чрез песните си казвам на света неща, които не бих казала дори на майка си“, споделя тя през 1975 г.
През 1971 г. Партън оглавява за първи път кънтри класацията с „Joshua“. Същата година „Coat of Many Colors“ достига четвърто място. През 1973 г. тя издава „Jolene“, която оглавява кънтри класацията и влиза в класацията Hot 100 на Billboard.
Партън спира да се появява в телевизионното шоу през 1974 г. и пише „I Will Always Love You“ като прощална песен към творческия си партньор Уагънър.
„Когато се приготвих да си тръгна, ситуацията не беше никак добра. Затова се прибрах вкъщи и тази песен просто дойде при мен. На следващата сутрин казах: „Така се чувствам“. По лицето му се стичаха сълзи“, разказа тя през 2012 г.
Песента два пъти оглавява кънтри класацията, но се превръща в световен хит, когато Уитни Хюстън я записва за филма The Bodyguard през 1992 г.
През 2015 г. Партън разказа за първия път, когато чува версията на Хюстън по радиото: „Беше световен феномен. Беше във филм, беше номер едно. Помислих си: „Уау, аз написах тази малка песен“. Тогава осъзнах стойността си като автор на песни. Помислих си: „Това е моят дар и ще направя всичко възможно с него.“
Партън продължава да се радва на успех с хитове като „Light of a Clear Blue Morning“, „Here You Come Again“, „Two Doors Down“, „It’s All Wrong, But It’s All Right“ и „You’re the Only One“.
В края на 70-те години амбициите ѝ вече надхвърлят Нешвил и някои се опасяват, че тя изоставя кънтри музиката.
„Искам хората да знаят, че в мен има много повече - добро или лошо, от това, което са видели досега. Искам само шанс да го докажа. Не напускам Нешвил. Корените са важни за мен и моите корени са тук“, казва тя през 1977 г.
Кариерата на Партън в киното започва през 1980 г., когато тя участва във филма 9 to 5 заедно с Лили Томлин и Джейн Фонда. Заглавната песен към филма става първият ѝ сингъл, достигнал номер едно в Hot 100.
Трите актриси стават близки приятелки, а по-късно Партън се появява като гост в сериала на Netflix Grace and Frankie.
През 1982 г. тя играе собственичка на публичен дом във The Best Little Whorehouse in Texas заедно с Бърт Рейнолдс. „По-добре играя проститутка, отколкото секретарка“, каза тя същата година.
Партън участва и във филма Rhinestone от 1984 г. със Силвестър Сталоун, Steel Magnolias от 1989 г. и Joyful Noise от 2012 г.
През 1987 г. Партън издава високо оценения от критиката албум Trio заедно с Линда Ронстад и Емилу Харис.
„Бяхме като сестри. Не винаги бяхме на едно мнение, но звучахме страхотно. Първият ни албум Trio беше едно от най-великите музикални произведения, в които някога съм участвала“, казва тя пред PEOPLE през 2003 г.
В кариерата си Партън печели една награда „Еми“, 11 награди „Грами“, 10 отличия на Country Music Association, седем награди Academy of Country Music и три American Music Awards. Тя получава и две номинации за „Оскар“, както и почетен „Оскар“.
Партън е една от едва седемте жени, печелили наградата за изпълнител на годината на Country Music Association.
През 1999 г. тя е приета в Залата на славата на кънтри музиката. По време на паметната церемония изпълнява хита си „Coat of Many Colors“. Близкият ѝ приятел и партньор в дуета „Islands in the Stream“ Кени Роджърс ръководи церемонията по приемането ѝ.
Нейният изпълнен с енергия живот е превърнат в мюзикъла Dolly: A True Original Musical, чиято премиера е в Нешвил през юли 2025 г., с планове да бъде пренесен на Бродуей през 2026 г.
„Исках да видя как се случва, докато все още съм тук, за да мога да го ръководя и да се уверя, че е направено правилно, по начина, по който бих искала да го видя, вместо да чакам да си отида и някой друг да решава как трябва да бъде направено“, казва тя на пресконференцията за премиерата на спектакъла.
Партън пише и музиката за бродуейската адаптация на 9 to 5, за която получава номинация за награда „Тони“.
През 2005 г. тя получава Националния медал на изкуствата, а през 2006 г. – отличието Kennedy Center Honors. През ноември 2022 г. е приета и в Залата на славата на рокендрола.
Партън често работи с по-млади изпълнители, сред които Бионсе и Сабрина Карпентър. Тя е и кръстница на Майли Сайръс.
За певицата, която веднъж казва: „Не бъди толкова зает да изкарваш прехраната си, че да забравиш да живееш“, личният живот винаги е бил от голямо значение.
„Казвала съм ѝ някои неща, които смятам за ценни и които тя използва, но предпочитам да давам пример“, каза Партън за отношенията си със Сайръс. „Предпочитам да бъда пример, вместо просто да казвам на някого да прави това или онова, защото не мисля, че това е правилно. Всеки е различен.“
Тя е собственик на увеселителния парк Dollywood, разположен в Големите Смоуки Маунтинс в Тенеси.
Партън е силно ангажирана и с благотворителност, най-вече чрез своята Imagination Library, която изпраща по една книга месечно на деца от раждането им до постъпването им в детска градина. Идеята е вдъхновена отчасти от баща ѝ, който никога не се е научил да чете и пише.
Партън се омъжва за Карл Томас Дийн през май 1966 г. Дийн предпочита да стои далеч от публичността, но винаги подкрепя съпругата си.
„Той винаги ме подкрепя, стига да не се опитвам да го въвличам в това. Той винаги е бил най-големият ми фен зад кулисите, но си стои вкъщи“, разказа Партън.
„Винаги се шегувам и се смея, когато хората ме питат каква е тайната на дългия ми брак и трайната любов. Винаги казвам: „Стойте си далеч един от друг!“ И в това има много истина. Пътувам много, но когато сме заедно, наистина се наслаждаваме един на друг и на малките неща, които правим“, обясни Партън през 2018 г.
Дийн умира на 3 март 2025 г. Партън съобщи за смъртта му в Instagram: „Карл и аз прекарахме много прекрасни години заедно. Думите не могат да отдадат дължимото на любовта, която споделяхме повече от 60 години.“
Дни след смъртта му Партън отдава почит на съпруга си с песента „If You Hadn’t Been There“.
„С Карл се влюбихме, когато аз бях на 18, а той на 23, и както всички велики любовни истории, тази никога не свършва“, написа тя в Instagram при представянето на песента, заедно с рядка стара снимка на двойката.
Партън разказва за любовната им история и за скръбта си в интервю през ноември 2025 г.
„Нашата е велика стара любовна история. Повечето хора не остават толкова близки толкова дълго. Това е загуба. Никой не може да знае какво е това, освен ако сам не го е преживял. Той винаги ще бъде в сърцето и спомените ми“, каза тя за Дийн.
Партън трябваше да се завърне в Лас Вегас през декември 2025 г. за поредица концерти в The Colosseum at Caesars Palace - първата ѝ продължителна поредица от участия в града от повече от 30 години.
През септември същата година обаче тя обявява, че концертите са отложени заради „здравословни проблеми“.
„Както много от вас знаят, имам някои здравословни проблеми и лекарите ми казаха, че трябва да премина през няколко процедури. Както се пошегувах с тях, сигурно е време за моята проверка на всеки 100 000 километра, макар че това не е обичайното ми посещение при пластичния хирург!“, каза тя в изявление, публикувано в Instagram.
„Съвсем сериозно, заради това няма да мога да репетирам и да подготвя шоуто, което искам да видите и което заслужавате да видите. Плащате добри пари, за да ме гледате как изпълнявам, и искам да бъда в най-добрата си форма за вас.“
Въпреки това Партън успокои феновете си: „И не се тревожете, че ще се откажа от бизнеса, защото Бог все още не ми е казал да спирам. Но вярвам, че сега ми казва да забавя темпото, за да мога да бъда готова за още големи приключения с всички вас.“
По-късно, през май 2026 г., тя отмени концертите в Лас Вегас, като заяви във видео в Instagram, че „реагира много добре на лекарствата и лечението“ и „се подобрява всеки ден“.
Години по-рано Партън каза, че дори след десетилетия в музикалната индустрия все още има мечти, които иска да осъществи.
„Просто се надявам да живея достатъчно дълго, за да направя още неща. Единственото, което ме тревожи, е, че може да не ми стигне времето, за да видя толкова много от мечтите си да се сбъднат. Постоянно се събуждам с нови мечти. Но ги оставям на място, където могат да продължат да съществуват и след като си отида.“
През ноември 2025 г. Партън говори за предстоящия си 80-и рожден ден.
„Хората казват: „Е, ще станеш на 80 години“. Е, и какво от това? Вижте всичко, което съм направила за 80 години. Имам чувството, че тепърва започвам“, казва тя. „Знам, че звучи глупаво, но ако здравето ми не се влоши – а в момента изглежда, че се справям добре... Мисля, че възрастта има значение. Ако си позволиш да остарееш, ще остарееш. Аз казвам: „Нямам време да остарявам!“ Нямам време да се занимавам с това. Не мисля за това.“
Тя говори и за влиянието си върху музикалната индустрия и за наследството, което иска да остави.
„В този момент от живота си просто искам да мога да правя добри неща, които да продължат да съществуват. Гордея се с наследството си досега и се надявам просто да продължа да правя неща, които могат да бъдат полезни на други хора“, каза Партън.
„Знаете, през целия си живот съм живяла толкова бързо“, добави тя в същото интервю. „И започвам да си мисля: „Как, за бога, изобщо съм имала живот? Как успях да направя всичко?“ Когато подготвях тази книга, наистина осъзнах колко много съм пожертвала в живота си. Никога не съм имала деца, така че поне не съм изпитвала чувство за вина. Благодарна съм, че успях да видя как мечтите ми се сбъдват.