Кучетата може да разбират човешките емоции по-добре, отколкото много стопани предполагат. Ново изследване, цитирано от Martha Stewart, показва, че домашните любимци не просто усещат дали човек е в „добро“ или „лошо“ настроение, а могат да различават конкретни емоционални изражения на човешкото лице.
Учени от Виенския университет са използвали машинно обучение и мозъчни сканирания, за да анализират как кучетата реагират на снимки на човешки лица с различни изражения. Проучването, публикувано в iScience, установява, че кучетата обработват по различен начин щастливи, уплашени и гневни лица.
В първия експеримент 8 кучета са гледали непознати човешки лица с щастливо или неутрално изражение, докато мозъчната им активност е била проследявана с ЯМР. При щастливите лица са се активирали темпоралната кора и каудатното ядро — зони, свързани с по-висока когнитивна обработка и системата за възнаграждение.
Във втори експеримент 12 кучета са били изправени пред лица, изразяващи щастие, тъга, страх и гняв. Резултатите показват, че мозъкът им не реагира еднакво на всички негативни емоции. Анализът на активността в целия мозък е открил различни модели, които позволяват разграничаване на страха от гняв и тъга.
Учените обаче уточняват, че кучетата не са успели ясно да различат гневните от тъжните лица. Според авторите това може да означава, че в реалния живот животните използват не само лицевото изражение, но и допълнителни сигнали — езика на тялото, тона на гласа и дори миризмата на човека.
Първият автор на изследването Раул Ернандес-Перес от Виенския университет посочва, че кучетата, подобно на хората, са много добри в разчитането на малки детайли по лицето. Старшият автор Лаура Куая допълва, че кучетата трябва да бъдат възприемани като емоционални същества, които са еволюирали заедно с хората и са развили способност да разбират нашите изражения.
Изводът от проучването е важен не само за науката, но и за отношението към домашните любимци. Ако кучетата наистина улавят по-фини емоционални сигнали, това означава, че начинът, по който говорим, жестикулираме и реагираме пред тях, може да има по-голямо значение, отколкото предполагаме.