България падна под средното за Европейския съюз по дял на хората, които употребяват алкохол всеки ден. През 2025 г. 4,6% от българите на възраст 16 и повече години съобщават за ежедневна консумация, при средно 4,8% за ЕС, показват данни на Евростат.
Резултатът обаче трябва да се тълкува внимателно. По-рядката ежедневна употреба не означава непременно ниска обща консумация или по-малък здравен риск, тъй като значение имат и количеството алкохол, изпито наведнъж, както и епизодите на тежко пиене.
През 2025 г. 19,2% от хората в ЕС са употребявали алкохол всяка седмица, а други 21,8% поне веднъж месечно. Общо 45,8% са пили поне веднъж месечно. В същото време 20,7% са употребявали алкохол по-рядко от веднъж месечно, а 33,5% не са пили през предходната година или никога не са употребявали алкохол.
Полша е начело по ежедневна употреба
Разликите между отделните държави са значителни. Най-висок дял на ежедневна употреба е отчетен в Полша, където той достига 16%. Следват Италия със 7,9%, както и Белгия и Дания с по 7,5%.
Тези числа обаче не показват колко алкохол действително се изпива. Данните на OECD например измерват общата консумация чрез литри чист алкохол на човек и показват различна картина. Друг важен показател е тежкото епизодично пиене, при което голямо количество алкохол се приема за кратко време. Според по-ранни сравними данни близо един на всеки пет възрастни в ЕС е съобщавал за подобен епизод поне веднъж месечно.
Мъжете пият по-често, ежедневната употреба расте с възрастта
Разликата между половете остава отчетлива. През 2025 г. 56,5% от мъжете в ЕС са употребявали алкохол поне веднъж месечно срещу 35,9% от жените.
Ежедневната употреба се увеличава с възрастта. Само 0,8% от хората между 16 и 24 години съобщават, че пият всеки ден, докато при хората на 65 и повече години делът достига 8,9%. При младите обаче по-рядкото пиене не означава непременно по-малък риск. Световната здравна организация предупреждава, че именно при младите хора тежкото епизодично пиене може да бъде особено опасно заради повишения риск от травми, пътни инциденти и други последици.
Данните показват връзка и със социално-икономическото положение. Сред хората в риск от бедност или социално изключване 47,5% не са употребявали алкохол през годината или никога не са пили, при 29,9% сред останалата част от населението.
За здравето няма значение само колко често пием
От медицинска гледна точка най-същественото е общото количество алкохол и моделът на употреба. СЗО определя алкохола като токсично и психоактивно вещество, способно да предизвиква зависимост. Употребата му е причинно свързана с повече от 200 заболявания, травми и други здравни състояния.
Алкохолът е установен канцероген от група 1 и е свързан с поне седем вида рак, включително рак на гърдата, черния дроб, дебелото и правото черво, устната кухина, фаринкса, ларинкса и хранопровода. Според СЗО не може да бъде определено безопасно количество по отношение на риска от рак. Дори ниските нива на консумация могат да увеличат риска, като той нараства с количеството.
Европа продължава да носи особено тежко бреме. По данни на СЗО Европейският регион остава регионът с най-висока консумация на алкохол в света, а около 800 000 смъртни случая годишно се свързват с употребата му.
Затова резултатът от 4,6% ежедневни потребители поставя България малко под средното за ЕС само по един конкретен показател. За реалната оценка на здравния риск трябва да се разглеждат едновременно честотата, количеството, тежкото епизодично пиене и общата консумация. Именно поради това препоръката на СЗО е кратка: колкото по-малко алкохол, толкова по-нисък е здравният риск.