Лист хартия, няколко процента и кратък разговор в Кремъл се превръщат в един от най-известните символи на следвоенното разделение на Европа. На 9 октомври 1944 г. британският премиер Уинстън Чърчил и съветският лидер Йосиф Сталин обсъждат как да бъдат разпределени сферите на влияние на Балканите.
Срещата се провежда по време на Московската конференция, продължила от 9 до 19 октомври. Разговорът за Балканите е проведен без американския представител Аверел Хариман. Чърчил по-късно описва сцената в мемоарите си с думите: „Нека уредим нашите дела на Балканите.“ След това записва предложенията си на лист и го подава на Сталин.
Процентите върху един лист
Според разказа на Чърчил Румъния е трябвало да бъде 90 процента в съветската сфера и 10 процента в тази на останалите съюзници. За Гърция е записано обратното съотношение – 90 процента британско и 10 процента съветско влияние. Югославия е разделена поравно, а за Унгария е предложено съотношение 50 на 50. България е посочена с 75 процента съветско и 25 процента западно влияние.
Сталин поставя отметка върху листа. Именно този жест дава популярното име на договорката – „процентното споразумение“. Чърчил по-късно я нарича „палавото споразумение“, защото е постигната неофициално и зад гърба на останалите съюзници.
Историческите документи показват, че процентите не са били напълно устойчиви. В последвалите дипломатически разговори се срещат и други съотношения, включително 80 процента съветско и 20 процента англо-американско влияние в Румъния и България. Американското дипломатическо наследство определя договорката като неформална и отбелязва, че точният смисъл на процентите остава неясен.
Какво се случва след уговорката
Чърчил търси гаранция, че Великобритания ще запази решаваща роля в Гърция, където комунистическото съпротивително движение има значително влияние. В замяна британското правителство приема преобладаваща съветска роля в Румъния и България – страни, в които Червената армия вече има военно присъствие.
През декември 1944 г. в Атина започват тежки сблъсъци между британските сили и гръцките комунисти. В писмо до Франклин Рузвелт от март 1945 г. Чърчил посочва, че Сталин спазва постигнатото разбиране и не се намесва на страната на комунистическите сили.
На практика обещаното равновесие не се установява еднакво във всички държави. Румъния, България и Унгария попадат под доминиращо съветско влияние, докато Гърция остава в западния лагер след края на Гражданската война през 1949 г. Югославия също поема самостоятелен път под ръководството на Йосип Броз Тито и постепенно се отдалечава от Москва.
Процентното споразумение не е официален договор и не заличава ролята на армиите, местните политически сили и последвалите решения на съюзниците. То обаче остава като кратък и показателен запис за начина, по който Великобритания и Съветският съюз се опитват да очертаят следвоенния ред в Югоизточна Европа.
Източници: theguardian.com, romania-actualitati.ro