На първия ред има място, което Георги Христов не заема никога. То остава празно за майка му – жест, който певецът пази и до днес, когато излиза пред публика. Между това място и сцената се събира целият му път: 40 години професионален живот, започнал много преди първия голям концерт.
Христов пее от 5-годишен. Леля му първа забелязва музикалния му талант, а преди пубертета гласът му му носи детския прякор „малката Лили“. Самият той свързва първите си впечатления от българската популярна музика с песните на Емил Димитров, Лили Иванова и Йорданка Христова.
„Винаги съм имал страхотен респект към всички колеги преди мен, защото, ако аз не ги уважавам тях, няма да уважавам себе си“, разказа Георги Христов в предаването „На фокус“ по NOVA. Той допълни, че се е учил от по-големите имена и е попивал най-доброто от техния опит.
Първите ръце, които му подават пътя
След като завършва училище, Христов кандидатства в Консерваторията и е приет веднага. В началото на професионалния му път важна роля имат композиторките Мария Нейкова и Зорница Попова.
„Имах щастието да срещна жени като Мария Нейкова и Зорница Попова, които първи ми подадоха ръка съвсем безкористно. Стояха плътно до мен и ме напътстваха накъде трябва да вървя“, спомня си певецът.
За Георги Христов музиката никога не е била просто професия. Той я описва като най-върховното удоволствие, а сцената – като място, на което публиката заслужава пълно отдаване.
„Публиката заслужава пълното отдаване, защото тя е тази, която ме е направила и тя може да ме срине. Аз съм длъжен само на публиката и на никой друг.“Певецът казва, че неговата публика никога не го е предавала, но и той нея също. В това взаимно доверие вижда най-важната причина да продължава да излиза на сцена.
Текстът чака мелодия три десетилетия
Една от най-необичайните истории, които разказва, е свързана с албума „Майчица“. През 1995 г. Христов написва стихотворение, но тогава към него няма мелодия. Песента се появява едва 31 години по-късно.
Музиката се ражда за една седмица – точно толкова време му е необходимо, за да усети, че текстът и мелодията са намерили правилната си форма.
„За мен е важно един текст да бъде облечен 100% в музиката, тогава се получава истинската симбиоза. Тази симбиоза се получи за една седмица, а чаках 31 години“, разказа Георги Христов. Премиерата на песента ще бъде на неговия предстоящ концерт.
Така една стара страница от творческия му живот получава ново продължение. А празното място на първия ред остава – като тиха памет за човека, който певецът продължава да носи със себе си всеки път, когато запее.
Източници: nova.bg