В момент, когато германската армия се намира пред Москва, във Вашингтон е взето решение, което променя мащаба на американската помощ за Съветския съюз. На 30 октомври 1941 г. президентът Франклин Делано Рузвелт изпраща на Йосиф Сталин предложение за доставки на стойност до 1 милиард долара по закона „Заем-Наем“.
Рузвелт посочва, че всички договорени военни материали и боеприпаси са одобрени, а доставките трябва да започнат незабавно. В писмото си той настоява те да бъдат изпълнени „в най-големи възможни количества“. Става дума не просто за политически жест, а за конкретен финансов механизъм, който да позволи на СССР да получава американско въоръжение и суровини, без да плаща веднага.
Какво предлага Вашингтон
Предложението е направено след Московската конференция за снабдяването на СССР, състояла се между 29 септември и 1 октомври 1941 г. В нея участват представители на Съединените щати, Великобритания и Съветския съюз. Обсъждат се количествата оръжия, самолети, танкове, боеприпаси, горива, храни и промишлени материали, които съюзниците могат да предоставят на Червената армия.
Рузвелт предлага задължението на съветското правителство да бъде безлихвено. Плащанията трябва да започнат пет години след края на войната и да бъдат изпълнени през следващото десетилетие. Американският президент предлага част от разплащането да бъде извършена чрез суровини и стоки, от които САЩ се нуждаят.
Тази формулировка е важна, защото на 30 октомври все още не става дума за окончателно оформен договор за заем. Рузвелт предлага незабавно отпускане на доставки и кредитен лимит, а Йосиф Сталин приема условията в отговор от 4 ноември 1941 г. Сталин определя решението като „изключително значителна помощ“ в борбата срещу нацистка Германия.
От кредит към пълномащабна военна помощ
На 7 ноември 1941 г. Рузвелт предприема следващата формална стъпка. Той обявява, че отбраната на Съветския съюз е жизненоважна за отбраната на Съединените щати и нарежда незабавно прехвърляне на военни материали по закона „Заем-Наем“. Така Москва вече получава не само кредитирани доставки, а официален статут на страна, чиято съпротива е пряко свързана с американската сигурност.
Законът „Заем-Наем“ е приет от Конгреса на САЩ на 11 март 1941 г. Той позволява на президента да предоставя оръжия и други материали на държави, чиято защита е определена като жизненоважна за Съединените щати. Първоначално програмата е насочена основно към Великобритания, но след германското нападение срещу СССР през юни 1941 г. обхватът ѝ постепенно се разширява.
Помощта до Съветския съюз включва самолети, танкове, камиони, локомотиви, радиостанции, гориво, метали, храна и медицински материали. Доставките преминават през опасни морски конвои към Мурманск и Архангелск, през Тихия океан до Владивосток и по т.нар. Персийски коридор през Иран.
Един милиард, който поставя начало
Първият милиард долара е само началото. До края на Втората световна война общата стойност на американската помощ за СССР по „Заем-Наем“ достига приблизително 11 милиарда долара. В американските документи тази сума е описана като втората по големина помощ, предоставена на една държава след британската.
Решението от 30 октомври 1941 г. остава запомнено не само с размера си. То показва как, в разгара на битката за Москва, Вашингтон превръща политическото сближаване със Сталин в материална подкрепа, която стига до съветския фронт по море, въздух и железопътни линии. Един подпис поставя началото на поток от доставки, измерван не само в долари, а и в камиони, гориво, храна и време за съпротива.
Източници: history.com