Когато в българския магазин имаше опашка за банани, а вносните дънки се измерваха не само в левове, но и в долари, кабината на един международен камион можеше да се превърне в малък склад за западни стоки. За мнозина международните шофьори бяха „корекомът на колела“ – хората, които пътуваха зад Желязната завеса и се връщаха с неща, за които останалите можеха само да питат „има ли някой да донесе“.
Дънките като знак за престиж
През социализма международните шофьори са сред малкото българи с редовен достъп до Западна Европа. Те прекарват дни и седмици по пътищата между България, Германия, Австрия, Италия, Франция и други държави, а прибирането им често е очаквано не само от семействата, но и от съседи, приятели и познати.
Най-желаната стока са дънките. Оригиналните модели на „Левис“, „Вранглер“ и „Лий“ са почти недостижими за обикновения купувач. Официално могат да се намерят най-вече в „Кореком“, където се пазарува с чужда валута. Първите магазини от веригата се появяват през 1960 г., а през 1974 г. държавата регламентира продажбата на вносни стоки срещу валута.
За тези, които нямат долари или достъп до „Кореком“, остава неофициалният пазар. Шофьорите продават донесените дрехи чрез лични контакти и препоръки. Така един чифт дънки може да мине през няколко ръце, преди да стигне до младеж, който ще го носи с години, ще го кърпи и ще го пази като отличителен знак.
Плочи, касети и филми от другия свят
Същият маршрут следват и музиката и киното. Западни грамофонни плочи, аудиокасети и записи на поп и рок изпълнители се намират трудно в официалната търговска мрежа. Българските магазини предлагат ограничен репертоар, а любителите често записват песни от чужди радиостанции или разчитат на човек, който се връща от пътуване.
С навлизането на видеомагнетофоните в края на 70-те години се появява нова дефицитна стока – видеокасетата. Филми, концерти и музикални програми се разпространяват от ръка на ръка, често с обещанието, че копието ще бъде върнато след ден или два. Международните шофьори са сред каналите, по които до България достигат касети, техника и заглавия, отсъстващи от кината и телевизионния екран.
Професия с достъп до три континента
Тази роля е възможна заради самия мащаб на международния транспорт. СОМАТ е създаден през 60-те години като държавна компания за международни превози и постепенно изгражда маршрути, които свързват България със Западна Европа и Близкия изток. „СОМАТ направи България ключова страна на три континента“, казва Димитър Николов, който е бил търговски директор на дружеството.
Официалната работа на шофьорите е превозът на товари. Внасянето и препродажбата на лични стоки е неофициална практика, която не бива да се приписва на всички представители на професията. Но именно международният транспорт дава на част от тях достъп до пазари, затворени за огромното мнозинство българи.
Затова професията придобива особен престиж. Международният шофьор не просто кара камион до чужбина. Той носи новини, валута, мода, музика и образи от свят, който за останалите съществува най-вече зад витрината на „Кореком“.
След 1989 г. тази посредническа роля постепенно изчезва. Западните стоки напускат специализираните магазини, появяват се в обикновената търговия, а видеокасетите, плочите и дънките вече не зависят от това кой шофьор се е върнал от Германия. Но споменът за кабината, от която можеше да се появи чифт истински дънки или касета с неизвестен филм, остава един от най-ярките образи на дефицита през соца.
Източници: bta.bg, bgnes.bg, 168chasa.bg