Отидете към основна версия

432 3

Натриевият облак на Европа сочи към соления ѝ океан

  • европа-
  • юпитер-
  • натриев облак-
  • подповърхностен океан-
  • кек

Наблюдения с обсерваторията „Кек“ показват, че облакът е стабилен повече от две десетилетия и не е пренесен основно от вулканичната луна Йо

Снимка: Shutterstock

Натриевият облак около юпитеровата луна Европа е останал забележително стабилен повече от две десетилетия, въпреки променливата плазмена среда около гигантската планета. Нови наблюдения показват, че натрият вероятно произхожда от самата Европа и е свързан със соли на повърхността и в предполагаемия океан под ледената ѝ кора.

Изследването е ръководено от Бостънския университет и е публикувано в списание Journal of Geophysical Research: Space Physics. Екипът е използвал високорезолюционния спектрометър HIRES на обсерваторията „У. М. Кек“ на Хаваите, за да проследи слабото сияние на натрия около спътника.

Облакът се простира на десетки радиуси

Натриевият облак е разпределен на разстояние до 30 радиуса на Европа и е издължен в посока изток-запад. Изследователите са сравнили наблюдения, правени при различни положения на спътника в магнитосферата на Юпитер, за да проверят дали активността на планетата или на съседната луна Йо променя количеството натрий.

Йо е най-вулканично активното тяло в Слънчевата система и изхвърля натрий и други вещества в пространството около Юпитер. Данните за Европа обаче не показват зависимост, която да свързва натриевия облак с промените във вулканичната активност на Йо.

„Това, което наблюдаваме, произхожда от солената вода на Европа, а не от вулканите на Йо“, казва съавторът на изследването Карл Шмид.

Следа към океана под леда

Според водещия автор Ема Ловет атмосферата на Европа дава възможност да се изследва свят, до който учените не могат да достигнат пряко. „Не знаем много за скрития океан и ледената повърхност на Европа, но нейната атмосфера ни дава възможност да научим повече за този свят, който потенциално предоставя условия за възникването на живот“, посочва тя.

Натрият представлява интерес, защото може да е част от натриев хлорид - съединение, познато като готварска сол. Повърхностни наблюдения вече са показали наличие на соли върху Европа, а учените предполагат, че част от тях могат да бъдат изнесени от подповърхностния океан към ледената кора и след това да попаднат в разредената атмосфера.

Резултатите не са пряко измерване на океана и не доказват сами по себе си наличието на живот. Те дават по-пълна картина за движението на веществата между вътрешността, ледената повърхност и околното пространство на Европа.

Търсят и магнезий

Следващата стъпка за екипа е да провери дали в атмосферата на Европа има магнезий - друг възможен компонент на солите в океана. Изследователите използват космическия телескоп „Хъбъл“ за търсенето, след като магнезий е бил предположен на повърхността, но все още не е потвърден в атмосферата на спътника.

Европа остава сред основните цели в търсенето на потенциално обитаеми среди извън Земята заради съчетанието от подповърхностен океан, ледена обвивка и сложна химия на повърхността.

Източници: bta.bg, phys.org

Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 1 от 1 гласа.

Свързани новини