Следните стихове са написани от момиченце, което умира от рак в болница в Ню Йорк.
Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “Как си?”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Каза ли някога на детето си “Това ще го направим утре.”
И в бързината не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне,
защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш ”Здравей”.
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Когато тичаш като луд,
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не си отворил.
Животът не е спринт.
Затова отпусни се, чуй музиката ...
Преди да спре песента.