Мъдрият крал винаги считал, че трябва да съди за хората не по думите, а по делата им. Той много обичал своето кралство и когато дошло време да се ожени, не искал да търси принцеси в чуждите страни, а бил твърдо решен да избере някое момиче от своето кралство.
За тази цел кралят пуснал обява, в която кани да се запишат за невести всички девойки и вдовици от шестнадесет до двадесет и пет години. В царството настанало всеобщо вълнение. Дебелани се опитвали да отслабнат, кльощавите – да надебелеят и дори тези, които били далеч над четиридесет, слагали зъби, за да изглеждат млади и привлекателни в деня на огледа.
Кралят решил предварително да покани тези, които няма да се запишат в този списък, защото тези момичета са скромни и не се блазнят от идеята да станат кралици.
Тези девойки се оказали едва шест: една вдовица - Женевиев и пет девойки - Арманда, Катерина, Жана, Сузан и Никол. Те не били нито гърбави, нито сакати, а отговаряли на всички условия. А и всички те се харесали на краля, но той решил да ги попита защо всяка от тях е отказала да се запише в списъка за невести.
Женевиев казала, че вече е била омъжена няколко пъти. И колкото и различни да били мъжете, след кратък период на наслада настъпвали скука, привикване и отблъскване.
- Аз съм много уморена и вече не мога нищо да чувствам, така че позволете ми да се оттегля в манастир.
Кралят я пуснал.
Арманда надменно казала, че всъщност баща ѝ трябвало да стане крал и почти не заколила краля с дълъг кинжал. Нея отпратили вкъщи.
Катерина обяснила, че тя вече има годеник и много го обича. Кралят заповядал да им подарят за сватбата нов дом.
Жана била като глупавичко дете и казала, че много се страхува от краля. Нея изпратили в приют за бедни.
Сузан нищо не казала, а само драскала и хапела. Нея изпратили да се лекува.
Влязла Никол. И казала, че смята да се омъжи за цял живот. А да се омъжи на случаен принцип за човек, когото никога не е виждала, не искала.
На кралят се харесали тези думи. Той й предложил да поживее в двореца и по-добре да го опознае. Така те се опознали помежду си, а опознавайки се – се влюбили и разбира се, се оженили.
И тогава кралят казал:
– Винаги съм вярвал, че трябва да се съдят хората по техните постъпки, а се оказва, че това е неправилно, защото едни и същи постъпки могат да бъдат предизвикани от съвсем различни причини.