Учителят Иккю показал своята мъдрост още като дете. Веднъж той счупил скъпа антична чаша за чай на своя учител и много се притеснил как ще реагира той. Докато се чудел какво да прави, чул стъпките на учителя, който идвал. Той бързо скрил натрошените парчета от чашата под дрехата си.
— Учителю — попитал той, — защо нещата умират?
— Напълно естествено е нещата да умират, а веществото, съдържащо се в тях, да се раздели и разпадне — казал учителят. — Когато му дойде времето, всеки човек, както и всяко нещо, трябва да си отиде.
— Учителю — рекъл малкият Иккю, показвайки парчетата изпод дрехата си, — било дошло времето и на твоята чаша да си отиде.