Една учителка обяснявала задача по математика на 5-годишно дете и го попитала:
– Ако ти дам една ябълка и една ябълка и една ябълка, колко ябълки ще имаш?
Без колебание ученикът отговорил:
– Четири!
Поразена, учителката очаквала отговорът да е „три”. Останала разочарована. „Може би детето не слуша правилно“ – помислила си и повторила.
– Моето момче, слушай внимателно. Ако ти дам една ябълка и една ябълка и една ябълка, колко ябълки ще имаш?
Детето видяло разочарованието на лицето на жената. Започнало да изчислява отново на пръсти. Този път то се опитало на намери отговора, който ще направи учителката щастлива. Не се замислило за правилния отговор, а за този, който ще я развесели, и колебливо отговорило:
– Четири!
Разочарованието останало на лицето на жената.
Тя си спомнилa, че детето харесва ягоди. Помислила си, че може би не обича ябълки и това му пречи да се фокусира. Този път с преувеличено вълнение и блясък в очите попитала:
– Ако ти дам една ягода и една ягода и една ягода, колко ягоди ще имаш?
Виждайки учителката щастлива, момчето изчислило на пръстите си отново. Искайки новият й подход да успее, жената несъзнателно повлияла на детето. То нетърпеливо отговорило:
– Три!
На лицето й сега се появила една победоносна усмивка. Тя успяла!
Но едно последно нещо останало. За пореден път го попитала:
– Сега, ако ти дам една ябълка и една ябълка и още една ябълка, колко ябълки ще имаш?
Бързо то отвърнало:
– Четири!
Учителката била втрещена.
– Как моето момче, как? – попита тя с раздразнен глас.
Много тихо малкият ученик отговорил:
– Защото аз вече имам една ябълка в чантата!
***
Децата мислят по по-различен начин от нас - възрастните. Това не означава, че грешат, а просто че успяват да видят нещата, които ние вече не виждаме. Ценете уроците, на които могат да ви научат децата!