Ти си огледало, в което чертае своя многолик образ блянът на мъжа за вечна гиздост.
Бог те е родил една, но палавата жажда на мъжа вижда в Тебе много лица. И Ти дава много имена.
А Ти си една. В игрите на облака и в трепета на морската пяна, в ромола на гората и в тъжния повей на безлистни стъбла мъжът вижда Тебе и слага Твоя престол над природата, в най-високото небе.
А Ти не си царица. От деня, когато мъжкият поглед се спре на Тебе, Ти се преобразяваш: Ти ставаш такава, каквато си сега. До тогава си била само дете, човек, песен или мечта, а от този миг ставаш Жена. И Ти начеваш да търсиш от мъжа поклонство.
А Ти не си божество. И в мига, когато разочарованият пръст посочи върху снагата Ти петно на грозота и на лицето Ти - бръчка на преструвка, Ти рухваш, като алмазна кула от сънища, която напуска душата, щом човек се сепне. Защото мъжът е направил от Теб своя лъжа - и Ти си повярвала в тази лъжа.
Из "Богомилски легенди",
Николай Райнов