Защо бащата е толкова ценен

Моят татко, когато бях на...

4 години: Моят татко може всичко.
5 години: Моят татко знае страшно много.
6 години: Моят татко е по-умен от твоя.
8 години: Моят татко не знае съвсем всичко.
10 години: В онези антични времена, когато моят татко е бил малък, нещата са били толкова по-различни.
12 години: Е, естествено, моят татко не разбира нищо от тези неща. Вече е твърде стар, за да си спомня детството.
14 години: Не обръщайте внимание на татко ми. Той е толкова старомоден!
21 години: Кой? Той ли? Господи, та той е такава отживелица.
25 години: Татко разбира от някои неща, но това е съвсем естествено, след като е живял толкова дълго.
30 години: Може би трябва да се посъветвам с татко. В края на краищата, той е човек с опит.
35 години: Нищо няма да предприема, без да съм питал татко.
40 години: Чудя се как ли се е справял татко. Той е толкова мъдър и има богат жизнен опит.
50 години: Всичко бих дал татко да е тук, за да обсъдя въпроса с него. Колко жалко, че не осъзнавах колко е умен. Можех да науча много от него.