Мастните киселини, които се отделят във въздуха при готвене, могат да допринесат за образуването на облаци, които охлаждат климата, твърдят учени.
Екип от учени от университета Рийдинг е открил, че молекулите на мастните киселини, отделяни във въздуха над Лондон, съдържат около 10% фини прахови частици, които помагат за образуването на облаци, съобщава BBC News.
Въпреки откритието си, изследователите отхвърлят идеята, че мазнините за готвене могат да се използват като геоинженерно средство за намаляване на глобалното затопляне. Тяхното изследване има за цел да помогне за разсейването на общоприетото схващане, че пърженето играе роля в затоплянето на климата.
Изследователите вярват, че мастните молекули се подреждат в сложни 3-D структури, образувайки капчици в атмосферата. Тези аерозоли стават по-стабилни и продължават да съществуват повече от нормалното. Така те могат да предизвикат образуването на облаци, което според експертите може да има охлаждащ ефект върху климата.
Авторите на изследването, публикувано в Nature Communications, казват, че проучването ще хвърли нова светлина върху дългосрочната роля на аерозолите върху температурите.
В научните среди има сериозни спорове за ролята на атмосферните аерозоли — малки частици (твърди и течни) — от пустинен прах от Сахара до остатъците от аерозоли, създадени от химическите реакции. Те могат да имат различен ефект върху природата — повечето аерозоли отразяват лъчите на слънцето обратно в космоса, други ги абсорбират. Аерозолите и облаците, образувани от тях, могат да отразят обратно в космоса до една четвърт от слънчевата енергия.
Учените и по-преди бяха наясно, че емисиите на молекулите на мастните киселини от тигани и фритюрници могат да покрият аерозолните частици в атмосферата — но това е първото изследване, което разглежда ролята им вътре в атмосферните капчици.
В това изследване, с помощта на рентгенови лъчи, учените успяват да проучат вътрешната структура на молекулите на мастните киселини.
"Открихме, че тези капки могат да формират свои собствени структури, което означава, че молекулите могат да останат в атмосферата за по-дълго", обяснява пред BBC News водещият автор на изследването Кристиан Фанг от Университета Рийдинг. "Тези структури са много вискозни, така че вместо водна капка, получаваме нещо, напомнящо мед, а процесите в такава капка се забавят", обяснява Фанг.
Според него такива капки са устойчиви на окисляване, така че се запазват по-дълго, което улеснява образуването на облаци.
Учените смятат, че количеството на молекулите на мастните киселини във въздуха е относително голямо — те съставят около 10% от фините частици във въздуха над Лондон, например.
Това може да повлияе върху количеството облаци и количеството енергия, което отразяват в космоса.
"Ако започнете да измервате емисиите, например в "Макдоналдс", тогава ще откриете, че вместо два часа молекулите могат да се задържат повече от един ден", разказва Фанг. "Освен това частиците от "Макдоналдс" във въздуха могат да пътешестват на 10 пъти по-дълги разстояния, което влияе на замърсяването на въздуха, но също така може да помогне за ефекта на възникване на облаци, което засега предизвиква спорове", продължава той.
Учените коментират, че настоящите широкомащабни атмосферни модели не отчитат ролята на триизмерните структури на аерозолите. Експертите обаче все още не обмислят сериозно идеята, че готварските мазнини могат да се използват като форма на геоинженерство, за да се ограничи въздействието на глобалното затопляне.
"Ако те имат някакво влияние, най-вероятно е охлаждане (на атмосферата) и мащабът на това явление трябва да бъде проучен", отбелязва Фанг.