Тревожна тенденция: Европа се затопля два пъти по-бързо от останалия свят

Европа се затопля с повече от два пъти по-бързо от глобалната средна стойност вследствие на климатичните промени, показва последният доклад за състоянието на климата на континента. Данните сочат, че през последните три десетилетия средната температура на планетата се е повишавала с около 0,27°C на десетилетие, докато в Европа темпът достига приблизително 0,56°C за същия период.

В резултат на тази тенденция средната температура на континента вече е с около 2,5°C по-висока спрямо прединдустриалните нива, при глобално повишение от приблизително 1,4°C. Според учените ускореното затопляне води до увеличаване на екстремните метеорологични явления, нарастване на смъртността, свързана с горещини, и разширяване на мащаба на горските пожари.

Докладът на Copernicus Climate Change Service отчита, че 2025 г. е третата най-топла година в историята на наблюденията за Европа, със средна температура от 10,41°C. През същата година 95% от територията на континента е регистрирала температури над обичайните стойности, което според Хана Клоук от University of Reading показва, че вече не става дума за изолирани климатични аномалии, а за системна промяна на базовите климатични условия.

Един от ключовите фактори за ускореното затопляне е географската близост на Европа до Арктика – регионът с най-бързо покачващи се температури на планетата, където затоплянето достига около 0,75°C на десетилетие. Допълнително влияние оказват и дългосрочните политики за ограничаване на замърсяването на въздуха. Намаляването на аерозолите, които отразяват слънчевата радиация обратно в космоса, води до по-голямо задържане на топлина в атмосферата.

Климатичните промени създават и т.нар. положителни обратни връзки, които допълнително ускоряват процеса. Повишаването на температурите променя атмосферната циркулация и увеличава честотата и интензивността на летните горещи вълни. Намаляването на снежната покривка, която обичайно отразява слънчевата радиация, също допринася за допълнително затопляне. През март 2025 г. снежната покривка в Европа достига едно от най-ниските си нива от началото на наблюденията през 1983 г.

Последствията вече са ясно измерими. През 2025 г. горски пожари са засегнали над 1 034 000 хектара територия – най-голямата регистрирана площ до момента. В страни като Испания, Кипър, Обединеното кралство, Нидерландия и Германия са отчетени рекордни нива на емисии от пожари. Увеличава се и честотата на дните със силен топлинен стрес, като почти половината от Европа е преживяла над средния брой такива дни, а в Испания те са били с около 50 повече от обичайното.

Паралелно с това по-топлата атмосфера задържа повече влага и енергия, което води до по-интензивни бури и наводнения. През 2025 г. подобни екстремни явления са причинили смъртта на най-малко 21 души и са засегнали около 14 500 души в Европа.

Затоплянето се проявява особено силно и в традиционно по-студените северни региони. В субарктическите части на Скандинавия са регистрирани продължителни горещи вълни с температури над 30°C, което е нетипично за тези географски ширини. Същевременно ледниците в Европа продължават да се оттеглят, като Гренландия е загубила около 139 милиарда тона лед за една година, допринасяйки за повишаването на морското равнище.

Според Акшай Деорас от University of Reading промените са „дълбоко тревожни“, като условията в Европа са се трансформирали значително още от средата на XX век – с по-топли, по-влажни и по-кратки зими, които влияят върху снежната и ледниковата покривка и създават предпоставки за екстремни горещини.

В този контекст международните усилия за ограничаване на климатичните промени, заложени в Парижкото споразумение, придобиват все по-голямо значение. Споразумението предвижда ограничаване на глобалното затопляне до под 2°C, с цел достигане на праг от 1,5°C, който според научните оценки значително би намалил рисковете и последиците от климатичните промени.