Оказва се, че разумното харчене, разпределянето на финансите и описването им в добре структуриран бюджет, не са най-важните фактори, за да имате пари в живота си. Нужен ви е по-духовен и абстрактен подход към тях, като например да ги харчите с благодарност, радост и удоволствие.
Една от причините да нямате достатъчно пари може би се крие във вярата ви в тях и психическата ви нагласа.
Според някои именно нашата психика и отношение определят количеството на парите, което влиза в живота ни. Други са убедени, че най-важни са действията ни и начинът, по който се отнасяме с парите.
Ето някои от негативните идеи и вярвания за парите, които създават висока и солидна бариера между вас и купищата банкноти:
• “Парите не растат по дърветата”.
• “Парите се изкарват трудно”.
• “Парите все не стигат”.
• “Едва свързвам двата края”.
• “Ние винаги сме били бедни”.
• “Да имаш не е като да нямаш”.
• “Честните хора нямат пари”.
• “Парите са мръсни”.
• “Парите носят страдание”.
• “Оф, тия пусти пари — все не стигат”.
• “Бъхтя се, бял ден не виждам и пак нямам”.
• “Тъкмо изкарам за едно — отворят се други две”.
• “Парите не са за мен”.
• “Не е лесно да си богат”.
Последствията на всяко вярване може да бъде изследвано за всеки човек в индивидуална сесия. След такава работа обикновено откриваме, че преживяваме тези вярвания едновременно като тежък товар, вериги и непреодолими ограничения. От тях не можем да проявим доверие в процесите на живота и да повярваме, че за нас има достатъчно пари, подкрепа и благоприятни условия, за да успеем да живеем, да се развиваме, постигаме и радваме.
Ето един разказ: “Дядо ми имал земи, фабрики, имоти, пари. Един ден го арестували, а когато се прибрал вкъщи, всичко, което имал, било взето в полза на държавата, той бил жестоко пребит. Днес аз живея в недоимък и едва оцелявам”.
Попитах този човек какво мисли за парите. Той ми отговори, че смята, че те са причина за страдание; че може да му преобърнат живота; че носят несигурност; че когато ги има, не е в безопасност, защото някой може да го ограби или застраши живота му.
Когато го попитах какво прави, когато има пари, той отговори: “Харча ги бързо, сякаш някой ме гони. Купувам ненужни неща, които изхвърлям”.
Предположих, че той иска да се отърве от тях, за да не му ги вземат и да пострада от това.
Ако първата стъпка е да изследваме вярванията си за парите, то втората ще бъде да проследим дали не сме лоялни към някого от семейството си. За какво говоря?
Ако някои от нашите родители, баби и дядовци или прабаби и прадядовци са живели трудно, в недоимък, гладували са, преживели са война, или следвоенно време, то те не само е трябвало да се справят с липсата на пари, ами и да оцеляват. Тези хора са минали през голямо страдание. Днес обаче ние живеем в други условия — животът ни не е застрашен, имаме възможност да учим, да се развиваме, да печелим пари. Но не ни се получава. Възможно е да е заради това, че някаква част от нас е лоялна към предците ни и им казва: “Аз ви обичам и ще страдам като вас. Няма да живея в охолство, за да не ви предам”.
Друга възможна лоялност е тази по линията на образованието, успеха и просперитета. Ако предците ни не са имали възможност да се образоват и с тежък, непрестанен труд са печелили парите си, то тогава вашата лоялност може да звучи така: “Аз съм по-малък (на възраст и постижения) от дядо ми (баща ми), не мога да съм по-образован, по-успял и по-богат от него”.
Може да смятаме, че е проява на арогантност и незачитане да знаем, можем и печелим повече от баща си (или дядо си). Ето заради тази лоялност не можем да си позволим да бъдем по-успешни от тях.
Спомням си една жена, която, когато изследвахме темата за парите, прозря следното: “Майка ми живееше в недоимък, едва свързваше двата края, разведе се с татко и трудно ни отгледа. Често боледуваше. Днес аз живея добре — мъжът ми ме обича, държи на мен, работи добре, ценен и уважаван е, има високи доходи, изплащаме собствен дом, нищо не ни липсва. Но аз не мога да се отпусна. Все спестявам, имам шкаф за запаси с хранителни продукти, никога не харча пари за удоволствия или глезотии. Съпругът ми и децата все ме питат защо правя това. Сега разбирам — още си мисля, че отново предстоят трудности (като в детството ми). Изпитвам чувство за вина, че аз живея добре, а майка не живя като мен”.
Тази жена стигна още по-далеч в прозренията си за парите — тя осъзна каква беше причината да не може да си намери работа, на която да се задържи. Ако започнеше работа (с професията, която имаше) със сигурност щеше да повиши доходите си още повече и съвсем щеше да се отдалечи от съдбата на майка си. Затова тя от лоялност не го правеше.
След вярванията и лоялността идва ред на темата за получаването. Мога ли да се доверя, да се отворя да получа, да повярвам, че има за мен, че заслужавам? Аз вярвам ли, че заслужавам да имам пари? Оценявам или подценявам стойността на труда си? Мога ли да заявя или поискам парите, които смятам, че заслужавам? Дали ниските ми доходи са реципрочни на ниските ми себеоценка и самочувствие? Може би затова не съм гостоприемна към парите.
Цялостната картина
Често чувам хората да се оплакват, че трябва да имат за сметки, да плащат за колата си, да харчат пари за децата си, да изплащат ипотека, да харчат пари за храна, почивка… Но не ги чувам да се радват и да са благодарни, че:
• След като сметките са платени, ползват ток, вода, телефон, интернет и т.н.
• След похарчените пари в магазините, имат храна, дрехи, изправен автомобил и т.н.
• След дадените пари за детето — първо имат дете (много хора нямат или са го загубили) и второ се грижат за потребностите му.
Когато сме големи (пораснали, възрастни) вече виждаме цялата картина. Когато сме деца, виждаме част от нея — преживяваме само получаването, защото родителите ни поемат другата част, свързана с труда и отговорността.
Парите служат на живота
Това е една голяма истина. За да ги има парите в живота ни, е нужно да ги харчим с благодарност, радост и удоволствие и да ги печелим чрез дейности, които служат на живота. Чували сте истории за това, че хората, които печелят пари от продажба на оръжие или наркотици, от извършване на убийства (или подобни) рано, или късно губят тези пари.
Това, с което ще завърша, научих от психолога Людмил Стефанов: “Парите обичат този, който ги печели с постижения. Парите очакват да бъдат похарчени за нещо хубаво, което ще допринесе за продължаването на живота. Заслужените пари остават”. Тези думи са на Берт Хелингер.
И за финал ще ви споделя едно свое вярване: “Точно когато най-много ми трябват пари, точно тогава най-лесно ми идват”.
Борянка БОРИСОВА, психолог