Актрисата Койна Русева се дразни на безотговорните родители, с които ѝ се налага да се сблъсква ежедневно. За нея семейството е нещо свято и тя не търпи компромиси по този повод.
Тя се върна назад в спомените си и разказа, че като млада, е имала съвсем друго мислене от сегашните младежи, а не че трябва да зачене и да роди. Искала е да учи, да се развива, да вижда нови неща, търсила е себе си. „Не знам, тези 13-годишни симпатяги вероятно са намерили по-рано себе си, в което много се съмнявам. Аз на 13 години имах други желания и това се дължи на моите родители. Животът не е стигал само до това да хапнем, да пийнем и… тези три неща. Била съм като всеки идиот тийнейджър, доста дива”, споделя тя.
Българската Марлен Дитрих е наясно, че няма добри условия за отглеждането на деца в България. „Когато моите деца бяха малки, нямаше проблем с детските градини. Сега знам от приятели какво е положението. Нямаш елементарни условия да си отглеждаш детето. Не можеш просто да го родиш, трябва да се грижиш за него и да работиш. За тези нормални хора, които издържат себе си и семействата си, е трудно. А не просто да искат от държавата апартамент (визира роднините на 13-годишна родилка, които очакват държавата да им подари апартамент като награда за първо бебе на годината — б.а.), защото просто са родили дете. Адски трудно е, а проблемът е, че всеки се спасява сам — намира сам начини през баби, познати и приятели как да се справи с грижата за едно дете, камо ли за две или три деца”, размишлява актрисата.
И всичко това от устата на жена, която е родила цели три деца.
„Да не забравяме, че аз съм актриса в България, а не някъде другаде. Тук в суматохата могат да се случат много неща. Невинаги съм била чак толкова заета, както в момента. Във всяка една творческа професия има период на работа и период на застой. В тези периоди на застой аз съм родила тези три деца”, бърза да обясни недоумението ни.
Преди да свие семейно гнездо, на няколко пъти ѝ минава мисълта да поеме към Терминал 2. Тогава си фантазирала, че може да хукне за някъде и да започне отначало. Установила е обаче, че човек е най-стабилен в родината си: „За мен България е мястото, където съм се родила и където ще умра”, усмихва се широко тя.
Дразни се от това, че в България, човек много трудно може да бъде себе си.
Открива, че с този проблем се сблъскват много хора. „Аз като актриса трябва да мога да бъда себе си и да превъплъщавам себе си, да се изменям. За тази цел човек трябва да се познава много добре, иначе е обречен на тотален провал. Моята професия изисква да бъда достоверна независимо къде. Гледайки ме, драгият зрител трябва да ми вярва, т.е. аз трябва да бъда истинска или да умея да го направя така, че да изглежда истинско. Трябва да познавам себе си, за да боравя със себе си, иначе няма как да стане”, разсъждава още актрисата.
Тя споделя, че обича всички свои роли и не може да определи дали сред тях има такава, която я е накарала да се чувства най-добре. Умее да влиза в кожата на героините си. Обича да играе силни и властни жени, но в същото време се справя добре и с образа на лабилни и чувствителни героини. Може лесно да се разплаче в роля. В реалния живот също си поплаква, но не обича да говори за причините.