В един обикновен следобед едно малко и тихо градче в Южна Америка преживяло най-катастрофалното бедствие в историята на Перу. Юнгай – малко планинско градче, било напълно заличено от лицето на земята заедно със своите 25 000 жители за броени минути.
Всичко се случило в 3:23 ч. следобед местно време на 31 май 1970 година, когато повечето местни жители гледали мача от Световното първенство по футбол между Италия и Бразилия. Тогава се случило опустошителното земетресение със сила 8 по Рихтер и епицентър в Тихия океан.
То било усетено в радиус от 133 000 км, унищожило стотици къщи и разкъсало пътища. Това е едно от най-силните земетресения, разтърсвали някога Южна Америка.
Но това, което се случило в град Юнгай в Перу било още по-лошо, пише Bored Panda.
Всичко, което е останало от него в момента, е едно огромно гробище. Сега Юнгай е тихо и спокойно място, осеяно с рози и паметници, напомнящи за ужаса от онзи ден в 1970 година.
Земетресението разместило ледник, намиращ се на върха на планината над Юнгай. 10 млн. кубични метра лед, скали и сняг се свлекли по планинския склон с близо 200 км/ч. Няколко мига по-късно Юнгай и всеки човек, който се намирал в него, били погребани под свлачището.
Единствените оцелели били тези, които стигнали до стълбите на гробището, което се издига над града. По ирония на съдбата, това било единственото безопасно място, което оцеляло след опустошенията отдолу.
Земетресението отнело живота на 74 000 души в този ден, а над 25 000 били обявени за изчезнали. Изчезналите били погребаните под лед и камъни в лавината на Юнгай. Изваждането на телата се оказало почти невъзможно, затова цялата площ, на която някога се простирал Юнгай, днес е едно национално гробище.
От целия град, заличен за минути, единствените неща, които са останали, са четири палмови дървета, издигащи се над дълбоките метър натрупани камъни, църковната камбанария, автобус, смачкан в земята, и гробището, което все още гледа към града, както е било във фаталния ден през 1970 година.
В наши дни старото място на Юнгай се е превърнало в място за възпоменание на хората, изгубили живота си. То е част от Перуанските възвишения и всеки, който не знае тази история, не може да предположи, че под земята лежат останките и живота на десетки хиляди хора.