По моите наблюдения от 15 – годишно проучване, направено от 1990 до 2005 г. над 94% от децата и юношите, които са имали свръх тегло и затлъстяване и, което като проблем не е овладяно в този период – именно на растежа, остават възрастни хора със същият проблем, каза в интервю за БГНЕС проф. Донка Байкова.
У нас като че ли този проблем не е на съответното ниво и все още не е оценен правилно,
подчерта авторитетният експерт. Все още имаме проблеми - родителите са много ангажирани, те пропускат да пуснат своето дете – ученик с една закуска, пропускат да направят контрол на това как са похарчени паричките, които са му дадени, за да си купи храна през деня и съответно майката да набави онова, което на детето липсва, според нейната преценка. Аз мисля, че това е въпрос на отговорности и на информираност. В никакъв случай не подценявам и образователната ни система. Многократно сме писали модули за здравословно хранене на учениците.
Ние като специалисти казваме, че всичко тръгва от семейството, обръщаме внимание, направихме наредба за хранене на ученици. Уви тази наредба е бойкотирана, според мен именно от родителите, защото
в ученическите бюфети не трябваше да продават junk foods, не трябваше да има 16 вида безалкохолни,
оцветени, сладки газирани напитки и да няма айран, топло мляко, мляко с какао и т. н. и когато това липсваше родителите започнаха да слагат вафлите и сухите пасти в чантите на своите ученици.
Ние непрекъснато имаме програми за оптимизиране на тези негативни характеристики в модела на хранене на българските деца, неколкократно подчертава проф. Байкова.
Останаха доминиращи в ежедневното хранене на българските деца и юноши едни много рискови храни, които от английски беше въведено понятието – junk foods преведено това значи "храни боклуци". Тези храни боклуци в лъскави опаковки на достъпни цени, те не съдържат нищо друго, освен въглехидрати, много мазнини и много Е-та, т.нар технологични подобрители. Тези технологични подобрители в днешно време са над 1520, 1520 – това са най – различни групи – оцветители, антиоксиданти, консерванти, емулгатори и прочие и те присъстват обилно в технологично обработените храни и най – вече в детското хранене.
Чрез junk foods нашите деца ежедневно се тъпчат с Е-та,
е картината, според професорката.
Но всички ние сме наясно, че именно голяма част от съвременните болести – т. нар. хронични, незаразни болести – те винаги са свързани с храненето. Предишни терминологии ги обозначаваха като болести на цивилизацията, социално значими заболявания, сега се наричат хронични, неинфекциозни болести. Именно те са свързани до 30% с проблемите в хранителния модел на съвременния човек, в частност ние считаме, че това са технологично обработените храни и особено за детския организъм те наистина са с много по-висок риск за здравето. Рискът за здравето се отнася до една свръх възбудимост, свръх агресивност при децата.
Аз лично след всяко изследване, влизам във всяко училище, където съм правила изследвания, а предмет на моите проучвания, резултатите, от които споделям в момента са 5225 деца юноши на възраст от 1 до 19 г. Във всички 26 области на България, 16 домове за деца, лишени от родителски грижи лично аз съм ходила и след всяко наше проучване съм влизала в училищата и съм провеждала беседи с тях, аргументира се проф. Байкова Трябва да кажа, че тази аудитория – ученическата е много благодатна, ако й се поднесе информация на достъпно за съответната възрастова група ниво – те са много любознателни учениците.
Лекторите, беседите протичат много активно с много голям интерес и затова и винаги съм пледирала,
влизала съм в министерството на образование с молба да включат часове по здравословно хранене.
Отговорът е, че е много претоварена учебната програма и това е лукс. Мисля, че е крайно време, апелира лекарката, която от години поставя тези въпроси пред институциите.
От 2005 – 2010 г. у нас имаше действащ съответно приет от МС Национален план за действие по храни и хранене. Понастоящем този план е актуализиран и се нарича Национален план за действие по храни и хранене 2011 – 2016г, казва експертката запитана дали има политики в България, които се занимават с проблема за здравословното хранене при децата.
А именно там има много, много програми, той е финансиран, макар и много малко, разбира се, и по тази причина ние нямаме ново национално проучване, за да направим истински мониторинг как са нещата от 2005 досега. Тоест национално проучване ново не е направено липсват средства, криза е ние се съобразяваме и всъщност всички наши активности на експертите и специалистите са предмет по-точно на ентусиазма ни, на убедеността ни да продължим да работим за подобряване на грешките в храненето, защото особено тези така наречени рискови групи каквито са децата и учениците са залог за обществено здраве в следващи периоди от развитието на страната ни, споделя тя.
Отдавна е известно, че свръх тегло и затлъстяването не е проблем на козметиката, а е проблем на нашето здраве. Затова и политиките на всички развитие страни включват много и различни програми за овладяване на пандемията затлъстяване в световен мащаб. Програмите включват ред активности, които започват от семейството, минават през училището, през детското заведение, училището, включват се различни учебни програми с преподаване на различни материали свързани със здравословното хранене и се стига до органите
отговарящи за продоволствие и за здравословно хранене,
до институциите, които отделят парите и средствата за поевтиняване храненето на децата и учениците във всяка развита страна.
В един период бях стигнала до зам. – министъра на образование с молба да ме изслуша след едно такова проучване – 1996 г. беше и постигнах съгласие от страна на зам. – министъра да включим първите материали по здравословно хранене в учебната програма, като ние нямаме нито възможност, нито желание да пишем учебници. Тук имаше много голяма ревност в това отношение. Когато се успокоиха нещата потръгнаха и когато вече постигнахме съгласие правителството беше сменено с друго и...отново бяха нереализирани, припомня си проф. Байкова.
Едно обостряне на алергичните болести при децата, астматични пристъпи, кожни обриви, стомашно – чревни разстройства, високо кръвно налягане диабет тип 2
и дискомфорти и при децата. Всичкото това детският организъм не може да го приеме нормално да го обработи, техните адаптационни механизми не са на нивото на възрастния човек. Ето защо нашият апел към родителите, към учители и възпитатели, към цялото общество е да внимаваме, да оптимизираме храненето на нашите деца и ученици.
Зеленчуците и плодовете във всички наши проучвания присъстват до 2 пъти по-малко от препоръчителните количества в среднодневния хранителен прием на българските подрастващи, а те са богат и на всички витамини от група B, на всички водно разтворими витамини в това число и на витамин C, дава пример проф. Байкова. Зеленчуците са по-богати на водно разтворими витамини, а плодовете са незаменим продукт, богат, както на витамини и минерали, така и на органични киселини. И зеленчуците и плодовете съдържат хиляди биологично активни вещества невинаги с хранително значение, но с мощно предпазващо организма от болести значение - групата на антиоксидантите.
Ние направихме препоръки за здравословно хранене на децата и юношите. При децата в предучилищна възраст потребността на
детския организъм от зеленчуци и плодове е минимум по 300 грама от всяка група, а за ученическа възраст потребността е от 400 грама зеленчуци и 400 грама плодове.
За съжаление, малко се повиши консумацията през последните години по ред причини. Много говорим. Направихме редица активности и програми, програмата "Топло мляко", "Плод в училище", имахме активности за оптимизиране на този прием и според мен стигнахме някакви резултати, все още те са незадоволителни, категорична е проф. Донка Байкова. В този контекст тя подчертава, че българските деца не ядат достатъчно млечни продукти, риба. Тя при всички наши проучвания е твърде дефицитна.
Когато вече през последните години се повиши информираността на хората за ползите от консумация на риба, качествата й както като белтъчна храна, така и като продукт, богат на Омега 3 мастни киселини, който намалява риска от сърдечно- съдови болести и подобрява нивото на холестерола, точно тогава рибата стана много скъпа и отново консумацията е много незначителна, отчита тя..
Храненето на децата е много, много важно и пак казвам, че всички грешки сега ще рефлектират върху общественото здраве утре, категорична е проф. Байкова.