СЗО и ООН предупредиха, че назрява криза на психичното здраве, тъй като милиони хора по целия свят живеят в среда, белязана от смърт и болест и се намират в условия на изолация, тревога и несигурност заради пандемията Covid-19.
Един от основните личностни страхове е страхът от бъдещето
Затова промените се възприемат трудно и със съпротиви. Желанието на всеки е да се обгради от познати, предвидими и сигурни неща, а когато допуска някакви промени се стреми към контрол над тях, създаване на собствен план, по който те да протичат, пише психолог Михайлина Абрашева. Преминаването на личността през промяна е сложен психичен процес – старите модели вече не работят, а новите са непознати. И тук човек изпада в сериозен дисбаланс между възможност и реалност, между желаното, подреденото и неизвестното, обърканото. Възприятията се ограничават заради наложените граници и дистанция, а мисленето е затормозено, защото функционира в хаос от страхове и информация. Социалната и физическата изолация водят до самота, големият проблем на съвремието отпреди Covid-19, който сега се изостря с голяма яркост и сила.
Всички разбират, че ситуацията е нова, сложна, непозната, изпълнена с малко явни и много скрити заплахи. Животът е променен и едва ли някога ще се върне към предишните модели.
Личността трябва да продължи напред по нови правила, които към момента са непълни, неустановени и криещи много неизвестни. Със сигурност е ясно, че всеки трябва да се самоограничи и наложи физическа дистанция между себе си и другите. Със сигурност е ясно, че е необходимо завишено внимание към чистотата в цялост – лична хигиена, чистота в дома и заобикалящата среда, чистота на мисли, емоции, поведение.
И трето правило, което също е изяснено, е поемането на лична отговорност за мен и за другите. В психологията една от причините за тревожни разстройства е разликата между личния потенциал за поемане на отговорност и тежестта на отговорност, която отделният човек трябва да понесе. Тук много често се нарушава равновесието на психиката, което води до увеличаване както на депресивните състояния, така и на агресивните. Мисълта на писателя Тери Андерсън потвърждава ситуацията: „Хората са готови да понесат всичко, ако нямат избор. Мъжество е, когато имат избор.”
Основна ценност на съвременното общество е правото на свобода – свобода на избор, свобода на работа, свобода на предвижване, свобода на словото. Но всяка ценност има своята цена. Томас Джеферсън е казал: „Постоянна бдителност – това е цената на свободата”. Ако тази мисъл се отнесе към настоящия момент, то възприемането на новите ограничения ще е значително облекчено. Защото всички те имат една единствена цел – да предпазят хората от болестта, да ги научат да поемат личната си отговорност, адекватна на новите условия на живот. Никой не може да отнеме свободата на един човек, ако той не е съгласен.
Емоцията да си реално свободен е да си отговорен
Да носиш лична отговорност за постъпките си, за поведението си, за живота си. При погрешно разбиране на ценността свобода се нарушава основен защитен механизъм на психиката. Тогава ограниченията и правилата пречат, развиват се паранои, фобии, неврози, които наслагват излишна агресия и неудовлетвореност и като резултат животът се изпълва с така модерния напоследък „хейт”.
За да премине човек по-лесно през извънредността на съвремието, е желателно да спазва 10-те заповеди на душата или поне някои от тях:
1. Създаване и спазване на ежедневен режим и собствени правила, които създават усещането за контрол на настоящето.
2. Стимулиране и участие в творчески процес, който стимулира въображението и успокоява душата – книги, филми, рисуване, музика, приложни занимания, игри и др.
3. Учене и усъвършенстване на нови или забравени умения и знания.
4. Спорт и движение, физическа активност.
5. Засилена комуникация с близки и приятели, както и хора, който успокояват и са референтни личности за човека.
6. Включване в благотворителност и доброволчество.
7. Спазване на общоприетите правила и поемане на отговорност за другите.
8. Медитативни техники – техники на дишане, йога, молитви.
9. Включване на технологиите за преодоляване на новите граници чрез виртуални пътувания, забавления и общуване. Виртуален хедонизъм.
10. Смях и добро настроение – вицове, шеги, колажи.