Д-р Джеймс Колхърст е роден в Ирландия и по професия е хирург. Той е близък приятел на принцеса Даяна още от времето, когато тя е работила като бавачка в Лондон. Лекарят разказа истории от живота на Даяна отпреди тя да се омъжи за принц Чарлз пред 1981 година.
Колкото и да е трудно за вярване бъдещата принцеса е работела като бавачка и детска учителка, въпреки че е била родена в заможно семейство. Даяна просто обожавала да е сред деца и ѝ се отдавало да общува с тях, пише jenata.blitz.bg
Джеймс също е от заможно семейство, което има свой средновековен замък. Той е бил посредникът между принцесата на Уелс и биографа Андрю Мортън, който пише книгата "Даяна: Нейната истинска история".
Д-р Колхърст реши да направи шокиращи разкрития за отношенията между Даяна и Чарлз по повод рождения ден на принцесата на народа. Тази година лейди Ди щеше да навърши 60.
"Лейди Даяна Спенсър беше едва на 17, когато се срещнахме за първи път. Карахме ски в Кларет. Тя познаваше няколко мои приятели и те я доведоха в апартамента ни, когато тя пострада и си изкълчи глезена. Казаха ѝ, че съм лекар и ще я прегледам, а аз тогава всъщност все още само следвах медицина.
Даяна беше весела, умна и щура и ни беше лесно да говорим на един език. Тогава се зароди приятелството ни и продължи до края на краткия ѝ живот. Смъртта ѝ все още остава загадка.
Даяна, която познавах, обичаше да общува с хора. Тя имаше изключителната способност да предразполага хората да ѝ споделят и можеше да си говори с всякакви хора, от деца, до възрастни. Имаше уникална харизма, а бракът с принц Чарлз ѝ бе донесъл световна слава. Тя обаче не осъзнаваше, че присъединяването към кралското семейство, може да ѝ донесе и много негативи.
Кралското семейство обаче също се сблъска с проблем в лицето на Даяна. Те не са очаквали, че народът така ще я обикне. Никой не очакваше тя да обсеби медиите и хората и факта, че те така ще я обикнат, че именно Лейди Ди ще се превърне в главната фигура в семейството. Това създаде проблеми и Чарлз започна да ревнува от нарастващия авторитет на жена си.
Когато Даяна роди две деца, ролята на майка веднага ѝ прилегна. Харесваше ѝ децата да са около нея, забавляваше се с тях. Те ѝ даваха възможност да избяга от служебните задължения. Като неин приятел ми тежеше, че я наричаха булимичка. Истината беше, че нейната болест бе просто "симптом" на нещастието им, а не първопричина за него.
Тя се страхуваше, че може да изгуби момчетата и чувстваше, че хората, които тя определяше като "сиви", ще я обявят за небрежна и лоша майка.
Това не бе и единственият ѝ страх. Още през 1992 г. тя започна да се притеснява, че може да загуби живота си в скалъпен инцидент. Разказвала ми е няколко пъти за това. Може би звучеше параноично, но тя наистина не звучеше така.
През трудните години на брака ѝ понякога получавах между 8 и 10 обаждания на ден от нея."