Международна група астрофизици откри най-далечната галактика, формирала се непосредствено след Големия взрив. Новото, изключително откритие успя да засенчи друго скорошно откритие, това на „Еарендел“ – най-далечната единична звезда, намираща се на 12,9 милиарда светлинни години.
Галактиката, наречена HD1, е забелязана от японски астрономи с помощта на множество телескопи по целия свят. Тя се намира в съзвездието Сектант и съществува на невероятните 13,5 милиарда светлинни години от нас.
HD1 е най-старата и най-отдалечена галактика, наблюдавана досега. Тя се вижда в състоянието, в което се е намирала около 300 милиона години след Големия взрив, съобщават от пресслужбата на Центъра по астрофизика Харвард-Смитсониън (CfA). Смята се, че HD1 може да е дом на първите звезди във Вселената, известни като звезди от Популация III, които досега никога не са били наблюдавани.
Льоб и колегите му са направили голяма крачка към разгадаването на мистериите на ранната Вселена, като са наблюдавали голям брой бледи и далечни галактики, открити по време на подготовката на проучванията COSMOS и SXDS. Учените са избрали няколкостотин хиляди такива обекта и са изследвали всеки от тях в детайл с помощта на микровълновата обсерватория ALMA и редица други наземни и орбитални телескопи.
Два от тези обекти, наречени HD1 и HD2, привличат вниманието на астрономите, тъй като се намират на огромно разстояние от Земята - повече от 13 милиона светлинни години. Това е свидетелство, че въпросните галактики са възникнали почти веднага след като е завършила рейонизацията на Вселената и в нея са започнали да се появяват първите звезди.
Последвалите наблюдения показват, че обектът HD1 е най-отдалечената и древна галактика, позната на човечеството. Тя се намира в съзвездието Секстант и се вижда в състоянието, в което е била 300 милиона години след Големия взрив. В това отношение тя е със 100 милиона години по-стара от предишния рекордьор - галактиката GN-z11, открита в съзвездието Голяма мечка през 2016 г.
Изображенията от обсерваторията ALMA показват, че тази галактика е със сравнително малък размер, но същевременно е необичайно ярка. Учените смятат, че това може да се дължи както на повишената активност на свръхмасивната черна дупка в центъра ѝ, така и на факта, че повечето от светилата в нея са т. нар. "звезди от трета популация" - гиганти с кратък живот, съставени почти изцяло от чист водород.
Льоб и колегите му се надяват, че галактиката HD1 ще стане една от първите цели за наблюдение на изстреляния неотдавна мощен космически телескоп "Джеймс Уеб". Получените изображения ще помогнат за точното измерване на скоростта на звездообразуване в този обект, както и за изчисляване на масата на свръхмасивната черна дупка в неговия център.