Няма съмнение, че изпращането на човешки същества в космоса е изключително трудно и опасно начинание.
Откакто хората са започнали да изследват космоса преди малко повече от 60 години, 20 души са загинали – 14 при трагедиите на космическите совалки на НАСА между 1986 г. и 2003 г., трима космонавти по време на мисията на Союз 11 през 1971 г. и трима астронавти при пожара на стартовата площадка на Аполо 1през 1967 г.
Като се има предвид колко сложен е космическият полет, всъщност е забележително, че толкова малко хора са загубили живота си досега. НАСА обаче планира да изпрати екипаж на Луната през 2025 г., както и астронавти на Марс през следващото десетилетие.
Комерсиалните космически полети може да се превърнат в рутина. Тъй като пътуването в космоса става все по-често, нараства и възможността някой да умре по пътя.
Това е един мрачен, но неизбежен въпрос, който трябва да бъде зададен: Ако някой умре в космоса - какво се случва с тялото?
Ами погребението?
Да предположим, че астронавтът е починал след кацане, докато е бил на повърхността на Марс.
Кремацията не е желателна. Това би изисквало твърде много енергия, от която оцелелият екипаж се нуждае за други цели. Погребението също не е добра идея. Бактерии и други организми от тялото могат да замърсят марсианската повърхност.
Вместо това екипажът вероятно ще запази тялото в специална торба за трупове, докато не бъде върнато на Земята.
Все още има много неизвестни за това как изследователите биха се справили със смъртта в космоса. Въпросът не опира само до това какво да правят с тялото.
Трябва да се помогне на екипажа да се справи със загубата, както и на скърбящите семейства на Земята. Тези аспекти от подобна ситуация са също толкова важни, колкото и грижата за останките на загиналия човек.
Но за да се колонизират наистина други светове - независимо дали това е Луната, Марс или планета извън нашата слънчева система - този мрачен сценарий ще изисква планиране и протоколи.