В официалната история на ЦРУ почти в прав текст пише, че управлението е създадено заради влиянието на Сталин. И то по-конкретно заради страхотния шамар, който получават Щатите след Пърл Харбър. Случаят в историята на спецслужбите е уникален. Все едно Дзержински казва, че създава ЧК напук на Чембърлейн, пише Труд бг.
През 1955 г. е създадена комисия за разследване на държавния апарат на САЩ. Оглавява се от Хърбърт Хувър. Това не е Хувър, създателят на ФБР, а бивш президент на САЩ.
Ето какво пише той за основната причина за създаването на ЦРУ: “Съществуването на ЦРУ се дължи изцяло на изненадващата атака срещу Пърл Харбър и следвоенното разследване на ролята, която играе разузнаването (или липсата на такова) в неуспеха на нашата армия да получи адекватно ранно предупреждение за предстоящото нападение от Япония.”
Всъщност, ако трябва да бъдем честни, през 1941 г. американците дори не смятат да се бият с Хитлер. Нещо повече, всъщност те го подкрепят. Защото има санкции срещу СССР. Съгласно новите закони, е забранено на Съюза да се продава модерно американско оборудване, самолети и оръжия. Историята за това как руският Народен комисариат на външните работи подкупва половината военни служители на Щатите, включително семейство Рузвелт, е отделен детективски роман. Но дори и с всички подкупи, те отказват да продадат на руснаците боен кораб от типа “Мисури” и да помогнат за изграждането на такъв в СССР.
Между другото, доставките на Lend-Lease през 1941 г. от САЩ отиват само в Англия. Всички молби на съветските дипломати за помощ с доставки срещат неразбиране. Дори опитите за подписване на необвързващ съюзен договор със СССР срещу нацистите през 1941 г. се провалят.
Създава се усещането, че американците няма да се намесват във войната дори на хартия. Тихо изчаквайки някой да направи пари.
Безумието на самурая
Всичко се променя за един ден и много рязко след японското нападение над Пърл Харбър. Веднага започват да се замислят и за ленд-лиз и за преговорите по съюзния договор и американците внезапно се събуждат от зимен сън.
Освен това, за Япония да атакува Щатите, е проява на рядък идиотизъм. Ясно е, че държавите задушават японските интереси в Азия, заличавайки петролните бази и базите за доставки. Но да скочиш да се биеш срещу САЩ е лудост дори за самурая.
През 1951 г. се провежда голямо разследване на сенатската комисия на САЩ за това как и защо японците атакуват Пърл Харбър. Колкото и да е странно, централната фигура в това е известният разведчик от разузнаването Рихард Зорге и неговата разузнавателна мрежа.
Сенаторите са твърдо убедени, че другарят Сталин лично убеждава самураите да нападнат щатите. Какво и как лидерът на болшевиките обещава на императора, не е известно, но версията е изключително любопитна.
Днес едва ли е възможно да се докаже, че Сталин и неговият агент Зорге са успели да убедят японците да рискуват всичко и да скочат срещу американците. По-важното е, че американците на ниво големи босове, сенатори, прокурори, ръководители на специални служби практически не се съмняват в това.
Отново и отново четем, че ЦРУ е създадено като отговор на Пърл Харбър. Но по някаква причина тайните агенти не отиват масово в Япония, а напротив, в СССР.
Изобилие от агенти
Президентът на САЩ, при който е създадено ЦРУ Хари Труман, в мемоарите си пише: “Често си мисля, че ако информацията, идваща до правителството по това време, беше координирана, щеше да бъде много по-трудно, ако изобщо беше възможно, за японците да успеят в изненадваща атака срещу Пърл Харбър.
В крайна сметка в онези дни военните не знаеха всичко, което знаеха в Държавния департамент, а дипломатите нямаха достъп до информацията на армията и флота.”
Като цяло Труман откровено плаче на тази тема. Американската армия създава толкова много разузнавателни агенции, че той просто се обърква. Тук е прословутото армейско разузнаване G-2 и военноморското разузнаване. Има и мрежа от разузнавачи в посолствата.
Дори напълно цивилните министерства имат собствени разузнавателни служби. През годините на войната дори ФБР провежда тайни операции в чужбина, което по принцип не трябва да си подава носа извън Щатите.
Труман пише, че службите се състезават помежду си, пишат компромати една срещу друга и е абсолютно невъзможно да се разбере каквото и да било.
През 1947 г., за да премахне този позор, Труман създава ЦРУ. Би било логично досегашните служби да се премахнат, но те са запазени, с изключение на много екзотичните. Просто добавят новата супер-служба ЦРУ. Забележителна е официалната история на службата, съставена в средата на 70-те години по искане на сенатска комисия.
С какво трябва да се занимава ЦРУ в документите е изключително неясно обяснено и това означава само едно - тази служба се готви да прави неща, които не могат да бъдат записани в документи.
Не може да се запише в закона: създава се, за да организира държавен преврат в Иран и Гватемала, във Виетнам и Афганистан, в Никарагуа и Залива на прасетата. И в същото време шпионаж и подкрепа на дисидентите в СССР.
Прави впечатление, че американските ръководители пишат за това без да се крият. В края на 70-те години заместник-директорът на ЦРУ Клин публикува в мемоарите си:
“В заповедта за създаването на ЦРУ се появи термина “национална сигурност”, който съществува и до днес и е удобно извинение за голяма част от разузнавателната дейност и служи като неясно оправдание за почти всичко, което президентът желае.”
Оказва се, че е напълно възможно да се създаде служба с неограничени привилегии, която не носи отговорност за нищо.