Харизматичен, умен, смел, строен, синеок, сладкогласен и пълен с плам - така историята познава Васил Левски. Мъж с подобни качества, няма как да не е вълнувал дамските сърца. За любовния живот на Апостола не се говори много, най-вече от уважение към революционния му подвиг. Важното дело на Левски обаче не изключва и не прави грешно присъствието на някои открояващи се жени в неговия живот, пишат от Edna.bg.
За съжаление в своя живот Апостола не успява да създаде семейство. Кандидатки за сърцето му безспорно е имало, но той така и не минава под венчилото, въпреки че два пъти е бил ужасно близо до този момент - веднъж по любов, а другия път, притиснат от обстоятелствата.
Вижте кои са жените в живота на Васил Левски:
Голямата любов
В рода смятат, че голямата му любов е красавицата Йова от карловското село Войнягово, където Левски учителства в периода 1864-1866 г. На седенките все я подканял да изпеят заедно любимата им песен - „Мари заискали се мома и момък”. Хубавата Йова, дъщеря на местен заможен селянин, също не била безразлична към Левски. Той обещавал да я направи даскалица, като дойде свободата.
Цялото село се радвало на даскала песнопоец, който на празници бил пръв на хорото. Подарил на Йова гердан от розови мъниста от Пиротския панаир. Това било нещо като вричане, почти годеж. Сватба обаче така и не се състояла.
Една нощ през пролетта на 1866 г. даскалът изчезнал по революционни дела. Върнал се след разтурянето на Втората Белградска легия. Поискал прошка от Йова, "върнал китката", дал „изин” да се омъжи за когото иска, разказва историкът от Сопот Петър Берлиев. Донесъл на Йова огърлица и заявил: "Йове, свободата закъсня!"
Така бившата годеница се омъжила за съратника на Левски поп Неделчо, а синът им се изучил за учител и останал в същото училище, където преподавал Апостола.
Когато камбаната на войняговската църква възвестява обесването на Васил Левски, цялото село ридае. Жените носят траур цели четиридесет дни, а Йова ходи в черно цяла година.
Забранената любов
С красивата монахиня Ана Бояджиева Левски се среща в Белград, където участва в легията на Раковски. Там Ана учи богословие и приема монашеското име Евгения. Между младите пламва искра, Васил подарява на девойката портрета си в униформа, тя му изплита ръкавици. Тъй като има познания на медицинска сестра, Ана превързва раните му, след като е опериран от апандисит. Според някои историци връзката им е чисто платонична. Според проф. Божидар Димитров обаче между Апостола и Ана е имало споделена любов, която не разваля ореола на революционера.
Потвърждение на красивата любовна история е една от любимите песни на Левски - „Отдавна ли си, момне ле, калугерица...”.
"Евгения, чийто почерк и образование надвишавали тези на Левски, често му пишела писмата. И той с удоволствие казвал, че си има секретар. Така в дни на лишения и революционен живот се започва една велика забранена и от Бога любов, за да бъде забранена за цял живот“, отбелязва в спомените си Васил Караиванов, племенник на Евгения.
През пролетта на 1868 г. двамата успяват да откраднат няколко срещи в Карлово, където монахинята учителства. След обесването на Левски Евгения се срива психически, рухва надеждата да е заедно с любимия. Умира в крайна бедност в Пловдив през 1912 г. До леглото ѝ е снимката на Апостола.
Укривателките на Левски
Друга монахиня, Христина Тотева, учителка в килийното училище в сопотския девически манастир „Въведение Богородично”, е най-известната укривателка на Левски. В метоха на манастира той има в продължение на 7 години сигурно скривалище. Входът към него бил в килията под леглото на Христина. Левски я наричал „леля” за камуфлаж, но под черните одежди се криела млада хубава жена, която съвсем не била безразлична към красивия бунтовник.
Сестрите Неда, Тота и Гана Тачеви от Карлово често укривали Левски в дома си. Неда веднъж го преоблича като бременна булка, за да го изведе от града. Неда Маджарова, дъщеря Мария, Ефросиния Цонева, Ана Кункова, Марийка Сиркова, Мария Ганева са сред жените, рискували живота си заради Левски.
Тодора Бакърджиева от Казанлък, известна с прякора Дългата коса, пренася революционни документи в пищния си кок. Тодора успяла да внесе в Румъния сабята на Левски под дългите си поли.
Още един развален годеж
В село Свежен се носят легенди за годежа на Васил Левски с местна красавица. При селския чорбаджия Вълко дошъл синеок левент с цървули и ямурлук и обяснил, че си търси булка. Всъщност това бил Апостола, дошъл да прави революционен комитет в селото.
С ходатайството на посветения в конспирацията поп Данаил Попвасилев намерили красива девойка, която момъкът одобрил за своя годеница.
Името било Гена Бонина. За годежа споменава и Захари Стоянов. Момата загубила ума и дума, когато кандидат-женихът обяснил, че годежът бил само за прикритие. Малко след това изчезнал безследно.