На 230 км от София и на 47 км от границата с Гърция до Гоце Делчев, на 1020 м надморска височина има едно селце, сгушено в дол измежду върховете на Западните Родопи. Село Долен е обявено за архитектурен резерват през 1977 г. заради запазените си къщи от периода на Възраждането. Подобно на Лещен и Ковачевица, в областта къщите и природата са слели живота си в хармонична симбиоза, пише pochivka.blitz.bg.
Но докато по-голямата известност на Лещен и Ковачевица привличат повече туристи и парадоксално се съхранява по този начин духът на двете селца, то село Долен сякаш е замръзнало във времето.
Старите къщи с прекрасната им архитектура са останали необитаеми, почти на всяка има некролог, масивните им врати са заключени с катинари, паяжини са се разпрострели по ъглите им, прозорците, които не са със спуснати капаци, са счупени.
Навсякъде измежду къщите се промъква планината.
Увивна, пълзяща и катереща се растителност е обхванала стените им сякаш в силна прегръдка, за да не позволи разрушаването им. В цялата дивост и запустялост се редуват усещането за изчезване и обреченост, с импулсите на първичното, на жилавостта и желанието за живот.
Стрелки в центъра насочват към ключовите места – чешмата, амфитеатъра, църквата и каменния кръст. Има и запазени къщи, има и къщи, които са в процес на реставрация. Има и няколко бездомни кучета по улиците.
Има и един дядо, който отваря вратата на къщата си и сяда на пейката пред нея. Има и туристи, които разглеждат, чувстват и продължават. Но местните хора все повече изчезват – най-вече заради възрастта, която са достигнали. Все пак с. Долен е място, което сякаш пренася гостите и местните назад във времето, когато е имало повече надежда и повече живец.