Деветашката пещера е една от най-големите пещери в България. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м2, височина – 60 м. Разположена е на 16 км северно от Ловеч, близо до село Деветаки – на десния бряг на река Осъм.
Пещерата е описана още през 1877 г. В нея са направени открития на някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. В миналото пещерата е била засекретен военен обект и до началото на 90-те е била използвана за съхранение на петрол.
Деветашката пещера е недвижима културна ценност с национално значение, природна забележителност и защитена територия. Добрите условия за живот, които предлага пещерата - големите размери, осветление на голяма дълбочина, удобна за отбрана, в съседство с извори и река, гори с дивеч, пасища и сред плодородна местност - привличат вниманието на човека от най-дълбока древност. В пещерата са на лице следи от човешко присъствие още от старокаменната епоха /около 70 000 г. пр. Хр.
Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменна епоха - VІ хил.пр.Хр.
Най-голямото поселение в пещерата е от времето на каменно-медната епоха - V хил. пр. Хр. Тогава хората заселват почти цялата ѝ площ. Деветашката пещера е населявана и през бронзовата, желязната и римската епохи. По-късно през средновековието пещерата не е обитавана постоянно. Откритите материали свидетелстват, че тя вероятно е била използвана като убежище при опасност, пише pochivkata.blitz.bg.