Носещ името си благодарение на онзи вечно тревожен герой от творбата на Луис Карол - "Алиса в страната на чудесата", синдромът на "белия заек" е кръстен така заради личностните характеристики на това вечно изнервено и тревожно животно, работещо под заповедите на Червената кралица. Светлана Мурзина, специалист по семейна и клинична психология, разказва за синдрома на "белия заек", като споделя и методи за неговото определяне и преодоляване, пише Дарик.
Един от основните признаци на този синдром е постоянното безпокойство за всевъзможни и дори незначителни "проблеми". Хората с това състояние създават ненужна суматоха и безпорядък около себе си, а това особено дразни околните. Често причините за това поведение се коренят в детството: тревожните родители често отглеждат тревожни деца. Подражаването на това нервно поведение влияе върху развитието на това състояние в зряла възраст.
Хората със синдрома на белия заек са склонни да контролират и не могат да делегират делата си на други хора. Те нямат доверие на никого и живеят във вечна параноя. Това ги кара да поемат повече задължения, отколкото е необходимо, и да поддържат състоянието си на постоянен стрес.
Съвременните технологии също могат да допринесат за този синдром или да го засилят. Пристрастяването към джаджите и социалните медии често води до неефективно използване на времето и постоянно закъснение.
Синдромът на белия заек обаче може да бъде объркан с тревожно разстройство, което изисква професионална помощ. За преодоляването на това състояние могат да се използват различни стратегии - от проверка на чувството за време до организиране на ежедневието, почистване на дома и научаване да се отказваме от наложени отговорности.
Съветите на експерта включват постепенното формиране на нови навици, както и преразглеждане на делата и способността да се отказвате от ненужни тежести. Ако самостоятелните методи не доведат до резултати, е важно да се потърси помощта на психолог, заключава Мурзина.