Китайски учени са открили водни молекули в лунната почва, което подобрява възможността за обитаване на Луната. През 2020 г. хидратиран минерал, пълен с молекулярна вода, бе открит в проби от лунни скали, доставени от сондата Chanier-5.
Минералният кристал, който е получил работното име на неизвестен лунен минерал (ULM-1), е богат на вода и амониеви молекули, казват учените. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Nature Astronomy, пише Interesting Engineering, цитиран от blitz.bg.
Според авторите на изследването ULM-1, открит на повърхността на Луната, е богат на вода и амоний минерал с формула (NH4,K,Cs,Rb)MgCl3-6H2O.
Според изследването молекулярната формула на минерала включва цели шест кристални води, като водните молекули заемат до 41% от масата на минерала. Структурата и съставът на неизвестния минерал много наподобяват новограбленовита, земен минерал, образуван от реакцията на горещ базалт с богати на вода вулканични газове.
Учените изключват земното замърсяване като причина за произхода на този хидратиран материал въз основа на неговия химичен и изотопен състав и условията на образуване. Учените казват, че резултатите от изследването показват, че водните молекули могат да се съхраняват в области от повърхността на луната, които са осветени от слънцето.
За първи път беше възможно да се изследва повърхността на Луната за наличие на вода в нея през 70-те години на миналия век, благодарение на изследването на лунни проби, доставени от астронавтите на НАСА. Първоначалният анализ на почвени проби не открива водни молекули, което води до идеята, че Луната е суха. Но много десетилетия по-късно, с помощта на орбитални превозни средства, учените установиха, че всъщност това не е така.
През 2009 г. индийският космически кораб Chandrayaan-1 откри признаци на хидратирани минерали в осветени от слънцето региони на Луната. През 2020 г. НАСА обяви откриването на вода на осветената от слънцето повърхност на Луната. Това откритие се основава на данни от стратосферната обсерватория за инфрачервена астрономия във въздуха, която открива водни молекули в кратера Клавий.
Кратерът Клавий е един от най-големите кратери, видими от Земята в южното полукълбо на Луната.
Липсата на върнати лунни проби от висока географска ширина и полярни региони обаче означава, че „нито произходът, нито действителната химическа форма на лунния водород са определени“, както се посочва в статията на Nature.
Екипът на планетарния учен от Хавайския университет Шуай Ли откри категорични доказателства за запаси от воден лед на Луната през 2018 г.
В интервю за IE обаче Ли обяснява, че космическите агенции трябва да преодолеят няколко големи препятствия, за да се възползват от огромните водни ресурси на Луната.
„Водата е една от малкото съставки на лунната повърхност, която може да е записала процесите на лунно формиране и еволюция“, обяснява той.