Какво се е случило със седемте чудеса на света?

Седемте чудеса на античния свят от векове пленяват въображението на историци, пътешественици и любители на древното минало. Всяко от тези великолепни творения – продукт на инженерна мисъл, художествен гений и социален статус – е имало своя собствена история. Но в наши дни от тях оцеляло в цялостен вид е само едно.

Какви са били тези седем чудеса? Как са създадени? И какво се е случило, за да изчезнат или бъдат погълнати от забравата на времето?

Ще се опитаме да намерим отговори на тези въпроси в тази статия, но е важно да се знае, че някои от тях са толкова древни и обвити в мистерия, че дори историята и археологията не могат да ни кажат каква точно съдба ги е сполетяла

Седемте чудеса на света

Седемте чудеса на древния свят са списък, съставен от древни гръцки пътешественици и учени около III – II в. пр. Хр. Въпреки че се появяват различни варианти през вековете, общоприето е, че те включват:

Великата пирамида в Гиза (Египет) Висящите градини на Вавилон (Месопотамия, дн. Ирак) Статуята на Зевс в Олимпия (Гърция) Храмът на Артемида в Ефес (Мала Азия, дн. Турция) Мавзолеят в Халикарнас (Мала Азия, дн. Турция) Колосът на Родос (остров Родос, Гърция) Фарът на Александрия (Египет)

Изборът е направен от елинистични интелектуалци, които пътували и разказвали за най-забележителните архитектурни и художествени чудеса, които познавали. Числото седем е избрано неслучайно – в древногръцката традиция то символизира пълнота и съвършенство.

1. Великата пирамида в Гиза – вечният страж на пустинята

Построена около 2560 г. пр. Хр. като гробница на фараона Хуфу (Хеопс), Великата пирамида в Гиза е най-старото и единственото от Седемте чудеса, което съществува до днес. Нейната конструкция е истински инженерно постижение – около 2,3 милиона каменни блока, някои от които тежат над 2 тона, са прецизно подредени с помощта на примитивни, но ефективни технологии. Векове на разкопки и проучвания не са разкрили напълно всички тайни на пирамидата, но тя остава монументален символ на древноегипетската култура. За разлика от вида ѝ в момента, в миналото тя изглеждала доста по-различно. Повърхността ѝ е била напълно гладка и бяла заради неуморния труд на строителите ѝ, както и факта, че каменните блокове, които я изграждат са всъщност варовикови.

2. Висящите градини на Вавилон – митичният оазис, обвит в легенди

Висящите градини на Вавилон са може би най-мистичното от чудесата. Смята се, че са построени от цар Навуходоносор II (около 600 г. пр. Хр.) като дар за съпругата му, която тъгувала за зелените хълмове на своята родина. Според древните описания, това бил изкуствено издигнат комплекс от тераси, изпълнени с екзотични растения, цветя и дървета, напоявани с прецизна хидравлична система. Историческите доказателства са оскъдни, а археолозите все още спорят за точното им местоположение. По всяка вероятност градините са изчезнали под натиска на времето, военните нашествия и промените в теченията на река Ефрат.

3. Статуята на Зевс в Олимпия – божественото присъствие на гръцката цивилизация

Създадена от скулптора Фидий около 435 г. пр. Хр., тази монументална статуя на върховния гръцки бог се издигала в храма на Зевс в Олимпия. Изработена от дървено ядро, покрито със слоеве злато и слонова кост, статуята била истинско произведение на изкуството. Оцеляването на такива луксозни материали през вековете е трудно, а храмът претърпял множество щети от земетресения и пожари. През V в. сл. Хр. статуята била пренесена в Константинопол, където по-късно също била унищожена, вероятно от пожар или войни.

4. Храмът на Артемида в Ефес – шедьовърът на античната архитектура

Храмът на Артемида, известен още като Артемизион, е бил издигнат в чест на богинята на лова и плодородието. Построен около 550 г. пр. Хр., храмът е считан за най-великия образец на йонийската архитектура. Изгарян от пожар през 356 г. пр. Хр., възстановяван и после отново разрушаван, той окончателно рухнал под набезите на готите през III в. и в крайна сметка материалите му били използвани при строежа на други сгради. Днес от този паметник са останали само основи и отделни фрагменти, пазени в музеи.

5. Мавзолеят в Халикарнас – последната обител на владетелската двойка

Издигнат в средата на IV в. пр. Хр. от кралица Артемисия II в чест на нейния съпруг Мавзол, владетел на Кария, този великолепен гробен монумент дал името си на понятието „мавзолей“. Постройката била смесица от гръцко и египетско влияние, украсена със скулптури и релефи. Земетресения през Средновековието разрушили сградата, а кръстоносците от Ордена на хоспиталиерите използвали останалите камъни за укрепленията на близката крепост. Днес само няколко скулптурни фрагмента и архитектурни елементи напомнят за някогашното ѝ величие.

6. Колосът на Родос – гигантът над пристанището

Тази бронзова статуя на бога Хелиос, издигната около 280 г. пр. Хр. при входа на пристанището на остров Родос, символизирала богатството и силата на града. Висока около 30 метра, тя стояла само около 56 години, преди да падне жертва на земетресение през 226 г. пр. Хр. Счупената статуя останала на земята векове наред, докато през VII в. арабски завоеватели не я разтопили, за да използват метала. Така Колосът завинаги изчезнал от хоризонта на Средиземноморието.

7. Фарът на Александрия – светлината, която напътствала корабите

Построен между III и II в. пр. Хр. на остров Фарос край Александрия, този фар (известен и като Фароския фар) бил истинско инженерно чудо. Смята се, че достигал височина от над 100 метра и светел далеч в морето, напътствайки корабите в едно от най-оживените пристанища на античния свят. Фарът издържал векове, но поредица от земетресения между X и XIV в. го разрушавали постепенно, докато накрая напълно изчезнал. Останките му били използвани за изграждане на Каетбейската крепост, която стои и до днес.

Защо са изчезнали седемте чудеса на света?

Изчезването на тези седем чудеса е резултат от комбинация от природни бедствия, военни конфликти, икономически кризи и промени в религиозните и културни възгледи. Докато някои от тях били разглобени умишлено, за да послужат като строителен материал за нови сгради, други загинали поради безпощадната сила на природата.

Оцелялата Велика пирамида в Гиза днес служи като мълчаливо свидетелство за инженерния гений на античния свят. Въпреки че останалите шест чудеса са изчезнали или са сведени до неузнаваеми руини, техните истории продължават да вдъхновяват и очароват човечеството. Седемте чудеса са напомняне за крехкостта на материалните достижения, за преходността на културите и за могъществото на времето, което неумолимо превръща грандиозните творения на човешкия дух в спомени и легенди.