На фона на нова обществена поръчка за доставка на газ за столичния градски транспорт отново се появяват въпроси за необходимостта от посредници, размера на комисионните и липсата на ефективен контрол върху общинските дружества. Какво се случва… Пред ФАКТИ говори Симеон Ставрев, общински съветник от „Да, България“.
– Г-н Ставрев, коментирате в последно време много интересна тема за доставките на газ за градския транспорт, тъй като обществената поръчка в момента е отворена. Разкажете повече – за какво става въпрос?
– За обслужването на градския транспорт се закупува газ като гориво.
– Това е ясно, защото преди години пак с обществена поръчка закупихме автобуси на газ, за да е по-екологично…
– Да, но сега проблемът с обществената поръчка за мен е двоен. Първо е, че отново ще купуваме газ с посредник, а се знае, че дружеството има лиценз да купува газ директно. И второто е, че ще се сключи дълъг договор, защото обществената поръчка е за три години. Този договор ще надживее мандата на този Общински съвет и на кмета. Нашият мандат е още две години.
Не разбирам как шефът на общинското дружество си позволява да направи толкова дълга обществена поръчка, предвид факта, че той е „временен“ – а той беше избран миналото лято. Говорим за „Столичен автотранспорт“ ЕАД.
Миналата година имаше подобна поръчка, но тя беше само за една година. Тогава аз активно говорих по темата и накрая се добих с дело „шамар“, в което беше написано, че съм „наклеветил“ шефа на автотранспорта и съм му казал, че е прахосал 2,42 млн. Лева за комисионни.
Тогава и сега тезата ми е, че те имат лицензия за купуване на газ. Видях я – лицензията беше пред мен тогава. И го питах многократно: „Защо, след като имате лицензия, използвате посредник?“ Получавах всякакви оправдания, но никой не обясняваше точно. Много странно.
– Но договор има миналата година…
– Накрая миналата година сключиха договор, при който газът струваше, мисля, около 16,6 млн. лева, а плащането към посредника беше 2,42 милиона лева. И тогава много се почувстваха засегнати и ме съдиха за това.
Тази година, като логичен въпрос, отново питам: „Тази лицензия още ли действа?“ Защото тогава видях, че лицензията съществува.
– Добре, а тези неща като поръчки не минават ли през Общинския съвет за обсъждане?
– Вече не. Това е големият проблем. До 2019 г. всички такива обществени поръчки – поне по моя информация – минаваха през разрешение на общинския съвет, имаше специална комисия. Бяха разпитвани шефовете на дружествата, искаше се обосновка – какъв е лицензът, защо е такава цената, защо струва толкова. Имаше някакъв контрол.
Сега – откакто има само икономическо мнозинство на ГЕРБ – тази тема е извадена от дневния ред.
Смениха ръководствата на „Топлофикация“, на транспортните дружества...
Хората са вече година и половина там „временно“. Какво е това „временно“? Никой не иска да ги смени. Те са абсолютно неконтролирани.
Ето пример: в този случай аз изчислявам, че на посредника ще бъдат платени 4,18 милиона евро комисионна за това, че ще доставя газ през следващите три години. Сметката е проста: дружеството месечно, от трите си гаража – „Дружба“, „Малашевци“ и „Земляне“, има нужда от средно по 14 500 МВтч газ месечно за гаражите. При комисионна 8 евро/МВтч: 14 500 МВтч по 8 евро/МВтч се равнява на 116 000 евро на месец за посредника. За 36 месеца това ще ни струва 4,18 млн. евро. Поръчката е с прогнозна стойност 32,2 млн. евро без ДДС. Според вас това изгодно ли е за софиянци?
Аз не разбирам защо дружеството продължава да работи с посредник, след като все още има лицензия за търговия с газ. Това е необосновано.
– Някой коментира ли обществената поръчка в общината?
– Затова очаквам отговори – и от шефа на дружеството, и от общинския съвет.
- Може ли да се избегне посредникът?
- Според мен може – миналата година можеше, и тази също. Ако може, то тук трябва да се намеси не само общинският съвет, но и икономическа полиция, и прокуратура.
Знам, че са подавани сигнали до прокуратурата и икономическа полиция. Но аз продължавам да вярвам, че казах правилното – и че това не е в обществен интерес.
– А лицензът на дружеството за търговия с газ кой го издава?
– Лицензът се издава на дружеството от КЕВР. Това стана на 19 септември 2024 година. В лиценза са записани имената на точно определени служители на дружеството, които имат право да търгуват. И доколкото помня, той беше получен поне месец след като новото временно ръководство встъпи в длъжност. Тоест – те го получиха, а после не го използваха.
Миналата година, когато обществената поръчка беше пусната, те вече имаха лицензия. Сега пак се пуска поръчка, пак се наема посредник, пак се прави по същия начин.
– Но сега правят договор за три години?
– Да. И още нещо. Поръчката се прави сега – в зимния сезон, когато цената на газа по принцип е по-висока. Купуват газ от „Балкан Хъб“, където цените са по-високи. Могат и от „Булгаргаз“ да купят, без да плащат посредническата комисионна. Това е необяснимо. И затова смятам да предложа отново създаването на постоянна комисия към общинския съвет, която да контролира общинските дружества. Това, което става в момента, не прилича на нищо. Временно назначен човек харчи милиони без контрол.