Човекоядци - но вече в евро!

В днешния ден „човекоядците“ вече не са племена от далечни времена, а напълно легални, лицензирани и дори рекламирани структури. Те не използват кании, ножове, сатъри, мечове и копия, а договори, ценоразписи и „пазарна логика“. Човекоядците на нашето време са хранителните вериги с абсурдно високи цени, електроразпределителните дружества, мобилните оператори, ВиК компаниите и пазарът на имоти.

Те не убиват директно, а бавно – чрез сметки, такси и постоянен натиск върху доходите на обикновения човек.

Минималната работна заплата у нас е 620 евро. Това е отправната точка, от която започва оцеляването, а не животът. С тези пари човек трябва да плати ток, вода, телефон, интернет, храна, транспорт и поне някакъв покрив над главата си. Всичко останало – здраве, култура, почивка, бъдеще – е лукс.

„Човекоядците“ не се интересуват колко печелиш. Те гледат колко могат да вземат.

Хранителните вериги са първата хапка. Цени, които растат без ясна връзка с производството, със заплатите или с логиката. Един и същ продукт струва повече тук, отколкото в по-богати държави. Обяснението винаги е едно и също – транспорт, инфлация, война, климат. Но никога не става дума за печалба. Печалбата е табу, макар че именно тя е в основата на всичко.

След това идват електроразпределителните дружества. Токът не е лукс, но цената му се държи като такъв. Сметките се променят, формулите са неразбираеми, а клиентът винаги е виновен. Ако не плати – следват санкции. Ако плати – просто оцелява още един месец. Същото важи и за ВиК дружествата, където водата, без която няма живот, се превръща в поредния инструмент за източване.

Мобилните оператори допълват картината. Услуги, които са жизненоважни за работа и комуникация, се продават на цени, несъразмерни с доходите. Договори, от които не можеш да избягаш, такси, които се появяват „по административен път“, и усещането, че винаги си в капан.

Най-големият човекоядец обаче са имотите. Жилището от право се превърна в инвестиционен продукт. Цените растат, наемите скачат, а заплатите изостават. За младите хора домът е мечта, за възрастните – страх да не останат без него. Всичко това се случва на фона на една икономика, която твърди, че „се развива“.

Обикновеният човек няма стратегия, няма резерви, няма план "Б".

Той е принуден да се свива, да пести, да отлага. Купува по-малко, живее по-скромно, отказва си елементарни неща. Не защото е мързелив или некадърен, а защото системата е направена така – да взема, докато може.

Човекоядците не се интересуват дали ще останеш без въздух. Те знаят, че винаги ще плащаш, защото нямаш избор. И докато минималната заплата остава 620 евро, а цените се държат като за общество с доходи три пъти по-високи, това не е пазар. Това е канибализъм в костюм и с логото на „услуга“.