"Искам да отида в Украйна . Искам да отидам там, където е загинал Ендрю. Това е една от причините украинците да не могат да отстъпят тази територия - защото там са загинали толкова много хора, не само нашите деца", казва пред ДВ американката Карла Вебер.
Нейното семейство живее в Сиатъл, на 10 000 км от Украйна. Дълго време за нея войната е била нещо далечно. Но през 2023 година това се променя - тогава синът ѝ Ендрю се присъединява към украинската армия .
"Това беше в типично негов стил", споделя майката. Близките не приели решението му като нещо неочаквано или странно. "Хората все ни питаха - защо го пуснахте? А аз отговарям: първо, той е на 40 години. Второ, нямам отговор. Защо не сме го спирали, когато заминаваше за Афганистан или Ирак? Той възприемаше нещата по същия начин."
100 американци са загинали в Украйна
Ендрю от малък мечтаел да стане военен. Завършил Военната академия в Уест Пойнт, служил в Ирак и Афганистан, бил награден с Бронзова звезда и медал "Пурпурно сърце". След излизането си от армията станал юрист и след напускането на американските войски помагал на афганистански бежанци да напуснат страната си. След това Русия нападнала Украйна и той зарязал всичко друго - заминал да се сражава на фронта в Украйна.
Ендрю разказвал на майка си, че е отишъл в учебен лагер, където бил единственият човек, който някога е участвал в бойни действия. Там нямало кой да обучи добре останалите на бойни действия. В едно от съобщенията си написал: "Чувствам се така, както вероятно са се чувствали по време на Гражданската война, когато офицерите са стояли настрани и просто са изпращали децата на сигурна смърт ден след ден".
Майката показала съобщението на баща му и го помолила да се свърже някак с Ендрю, защото тя била убедено, че той ще напусне учебния лагер и ще отиде на фронта. Точно така и станало - Ендрю веднага отишъл на фронта и станал командир на подразделение.
Неговото подразделение провело няколко усепшни операции в източната част на Украйна, като дори и тогава той намирал начини да поддържа връзка с майка си. "Намираше как да ми даде сигнал, че е жив, и аз се успокоявах, че се него всичко е наред."
На 29 юли 2023 година обаче сигнал от Ендрю нямало. Карла впоследствие разбрала, че той е бил убит от руски дрон . "Загубих съзнание от мъка", казва майката. Тя трудно дошла на себе си, не можела да спре да плаче.
Армията на САЩ не воюва в Украйна. Но от началото на пълномащабната руска инвазия там са загинали почти 100 американци, по-голямата част от които са постъпили като доброволци в украинската армия.
За Карла бъдещето на Украйна вече е и нещо лично. Тя отправя послание, което би искала да бъде чуто и от президента на САЩ Доналд Тръмп, който се опитва да сключи сделка с Владиир Путин, за да сложи край на войната. "Ако дадеш на един такъв човек един инч, той ще вземе миля. Наистина ли мислите, че ще се спре на това да получи малка част от територията, при положение, че иска да завладее цялата страна? Не мисля, че хора като Владимир Путин могат да бъдат омиротворени", категорична е Карла Вебер.
"Украинците могат да спечелят тази война, ако..."
Кореспондентът на ДВ Миша Командовски в крайна сметка успява да предаде на президента Тръмп думите на Карла Вебер и му задава въпроса той какво послание би отправил към тези американски семейства, чиито близки са загинали, сражавайки се за Украйна. Отговорът: "Много жалко, че са загинали в чужда страна. Някои от тях са много уважавани хора, станалото е много тъжно".
Карла Вебер на свой ред изтъква, че няма нужда нито от съжаление, нито от съчувствие. "Имаме нужда от действия, и то със същата смелост, която са проявили тези мъже и жени, сражавайки се с тиранията." Жената си спомня: "Ендрю ни казваше: "Украинците могат да спечелят тази война , ако разполагат с всичко необходимо. На тях не им трябват нито американците, нито някой друг - нужно им е само правилното оборудване и всичко би приключило".
Карла Вебер вярва в думите на сина си - затова тя и други майки на загинали американци отново и отново идват във Вашингтон - за да напомнят, че синовете и дъщерите им са платили с живота си за демокрацията и свободата.
Автор: Миша Комадовски