Продължение…
- Г-жо Йорданова, според вас защо вторият стълб продължава да бъде обект на толкова остри политически спорове повече от 20 години след създаването му?
- Действително въвеждането на мултифондов модел не е нова тема за сектора, като първият опит за законодателни предложения в тази посока е още от 2009 г. За всички експерти, необходимостта от въвеждане на мултифондов модел е отдавна изяснена необходимост. Следва обаче да се подчертае, че това е изключително мащабна реформа, която предполага широка обществена подкрепа. Не бива да се забравя, че през последното десетилетие секторът по допълнително пенсионно осигуряване премина през редица предизвикателства – приключилият през 2015 г. преглед от Временната анкетна комисията в Народното събрание и последвалата нормативна промяна, уреждаща правото на промяна на осигуряването единствено в държавното обществено осигуряване, двата прегледа на активите на фондовете през 2016 г. – 2017 г., последвалите ги мащабни промени от края на 2017 г., доразвиващи инвестиционния режим на фондовете и системата на управление на пенсионноосигурителните дружества, и не на последно място уреждането на фазата на изплащане през 2021 г. Всички тези действия костваха съществени усилия и бяха съпроводени с широк обществен дебат, поради социалната значимост на осигуряването в капиталовите стълбове на пенсионната система. Индустрията се разви съществено, придоби значителен опит, преминавайки през няколко сериозни сътресения на пазарите, и стартира успешно фазата на изплащане. Това показа, че е стабилна и може успешно да изпълнява функцията, за която е създадена, а именно да управлява средствата на осигурените лица и да изплаща пенсии.
Бяха и опровергани внушенията и спекулациите, че фондовете са „кухи структури“, че никога няма да изплащат пенсии и т.н.
Фактите обаче говорят друго – през последните десет години средствата от универсалните пенсионни фондове, изплатени еднократно или разсрочено на осигурени лица или техни наследници, са близо 450 млн. лв., а от началото на фазата на изплащане през 2021 г. до момента, изплатените пенсии и разсрочени плащания от фондовете за извършване на плащанията са вече над 400 млн. лева. Същевременно през последните години държавата трябваше да реагира незабавно на проблеми от значение за цялото общество като мерките за противодействие на COVID-19 и преодоляване на последиците от него, войната в Украйна и др. В сложната и динамична ситуация не бе възможно мултифондовете да бъдат в първите точки от политическия дневен ред предвид по-принципни и належащи въпроси, вкл. формирането на редовно правителство, по които трудно се формираше мнозинство. Не на последно място, в края на 2024 г. за първи в 25-годишната история на тристълбовия модел, по възлагане от Председателя на НС г-н Росен Желязков бе разработен и представен приетият от Икономическия и социален съвет Анализ на действащата пенсионна система – всеобхватен и експертен преглед на действащия модел с конкретни препоръки и предложения за развиване на пенсионното осигуряване в страната в контекста на демографските предизвикателства и нарастващия натиск върху публичните финанси. В резултат на дълготрайните ни усилия, упорит труд и засилен диалог с индустрията, компетентните министерства, политиците, социалните партньори, заедно и с професионалните организации, те бяха убедени за предимствата на мултифондовия модел и днес имаме реализирана следващата стъпка в развитието на капиталовото пенсионно осигуряване. Убедена съм, че тези промени на първо място дават възможност на осигурените лица активно да участват в процесите по управление на техните пенсионни спестявания съобразно персоналния инвестиционен хоризонт, житейски потребности и поносимост към риска, а не да са пасивни ползватели или наблюдатели, чиито очаквания се крепят единствено на конюнктурни решения. На второ място приетите промени ще подобрят конкурентната среда, която благоприятства постигането на по-високи резултати при управлението на фондовете.
Затова въвеждането на мултифондовия модел е изключително важен момент за индустрията и най-вече за осигурените лица и пенсионерите,
което в крайна сметка ще повиши общественото доверие в допълнителното пенсионно осигуряване и неговото значение. Съществена роля реформата все пак да достигне до настоящия етап отдавам на приключилия успешно 2024 г. преглед на капиталовото пенсионно осигуряване и последвалите препоръки за неговото усъвършенстване от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в контекста на присъединяването на страната към международната организация. В периода 2024 – 2025 г. усилено работихме по проучването на чуждия опит (извършихме обстоен анализ на държавите с аналогични пенсионни модели) и участвахме в различни професионални форуми с цел представяне на резултатите от нашата работа. Може да обобщим, че темата за пенсията е тема за млади, не за възрастни хора. Защото, докато работиш, трябва да се погрижиш за дохода си в третата възраст. И в този контекст аз много се радвам, че именно младите хора са тези, които най-много се интересуват от възможностите на мултифондовете - и на втория, и на третия стълб.
- Твърди се, че приетите промени са „надграждане“, а не класическа реформа. Кои са ключовите елементи на това надграждане и защо според вас то се забави толкова дълго?
- Устойчивото нарастване на продължителността на живота в съчетание с трайните тенденции за намаляване на раждаемостта е предпоставка за бързия темп на застаряване на населението, което нарушава сплотеността в обществото, солидарността между поколенията и нови нерешими проблеми за бъдещите поколения, резултат от които са наличните икономически, бюджетни и социални предизвикателства. В тази връзка привлекателността на частните пенсионни фондове следва да се разглежда като дългосрочна стратегия и инструмент за адекватно планиране бъдещето на гражданите. Стимулиране развитието и участието в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване чрез многообразие от финансови и нефинансови стимули, както и на кампании за осведомяване и финансово образование чрез публични кампании за повишаване на осведомеността относно значимостта на пенсионните спестявания и предоставяне на финансово образование са цели, които гарантират бъдещата финансова адекватност и устойчивост на пенсионните плащания:
-- предоставяне на възможност за осигурените лица да избират по какъв начин да бъдат управлявани техните пенсионни спестявания като се отчита различната толерантност към риска на отделните категории лица в различните фази на жизнения им цикъл;
--развиване на изискванията към инвестициите на пенсионните фондове и тяхното управление
-- преразглеждане на действащия гаранционен механизъм, който създава предпоставки за „стадно“ поведение при инвестиране на средствата на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване
-- намаляване на събираните такси и удръжки в допълнителното задължително пенсионно осигуряване и създаване на стимули за по-добро управление на универсалните и професионалните пенсионни фондове посредством въвеждане на двукомпонентна такса, която отчита постигнатите инвестиционни резултати
-- развиване на уредбата на фазата на изплащане от гл. т. по-добро покритие на поеманите от пенсионноосигурителните дружества рискове
С предвидените в КСО промени значително се подобрява регламентацията на дейността на фондовете, предвид:
1. - Въвеждането на инвестиционен избор
2. - Даването на възможности за по-добра доходност чрез развиване на инструментите, където могат да се инвестират средствата на фондовете
3. - Стимулиране на по-активното управление чрез показателя за съпоставка на доходността и чрез инвестиционната такса
4. - Намаляване на събираните такси и удръжки във втори стълб
5. - Въвеждане на гаранция за брутните вноски при ППФ (аналогично на гаранцията в УПФ)
6. - Гарантиране на първоначалния размер на пенсиите на база пълния размер на средствата по партидата (без използване на рисков коефициент)
7. - Усъвършенстване на уредбата на правата на наследниците
8. - По-добро обезпечаване на правата на лицата посредством увеличаване на изискванията към капитала и резервите на дружествата.
За оценка на ефекта от предложените промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) за въвеждане на мултифондовете е разработен модел, който изследва изменението на коефициента на заместване от Универсалните пенсионни фондове (УПФ) при промяна на инвестиционния профил съгласно жизнения цикъл на осигурените лица. Коефициентът на заместване показва каква част от последната заплата ще бъде заменена от отпуснатата пенсия. Увеличаването на средствата по партидата при равни други условия води до нарастване на размера на пенсията и съответно и коефициента на заместване. При въвеждане на мултифондов модел се очаква доходността да се повиши съществено, което от своя страна ще доведе и до повишаване на коефициента на заместване с 8,99 процентни пункта (от 12,25% на 21,24%).
- Един от големите страхове на хората е, че втората пенсия ще бъде твърде малка. Какви са реалистичните очаквания за размера на плащанията от втория стълб през следващите години?
- Както вече беше посочено, основната цел на приетите изменения е повишаване на натрупаните средства по индивидуалните партиди на осигурените лица в дългосрочен план и съответно подобряване на адекватността на допълнителните пенсии от втория стълб. Не бива да забравяме, че обемът на средствата по партидите в края на фазата на натрупване е резултат от няколко основни фактора:
-- размер на доходите, върху които са правени осигурителни вноски;
-- обща продължителност на осигуряването;
-- събрани такси и, разбира се, реализирания инвестиционен доход
Инвестиционният доход от своя страна зависи от състоянието на капиталовите пазари и ширината на спектъра от инвестиционни инструменти, в които могат да бъдат инвестирани средствата на фондовете. Тъй като мултифондовете дават много по-широки възможности на дружествата да адаптират инвестирането на пенсионните спестявания на лицата съобразно текущите условия на пазара и да правят по-големи вложения в дялови инструменти (напр. акции), очакваният ефект от въвеждането им е за нарастване на инвестиционния доход.
За повишаване на доходността допълнително ще допринесат още три фактора:
-- новите възможности за инвестиране
-- определянето на инвестиционната такса на база и на доходността
-- въвеждането на бенчмарк за съпоставка на инвестиционните резултати вместо минималната доходност, която на практика насърчаваща сближаване на инвестиционните стратегии и по-консервативното инвестиране
Важно обстоятелство е и дали лицата се осигуряват на реалните доходи, тъй като техните натрупвания по партидите зависят и от размера на постъпилите вноски и тяхното редовно внасяне, защото често очакванията надскачат реалния принос. По наши разчети при консервативни допускания промените в закона показват потенциал за повишаване на коефициента на заместване на дохода до около 21% при запазване на сегашния размер на вноската от 5%, което е индикатор за значително по-висока адекватност на бъдещите допълнителни пенсии спрямо действащия модел.
- Ако трябва да обясните на младите хора защо изобщо трябва да се осигуряват във втория пенсионен стълб, какъв е най-силният аргумент в негова полза?
- Всеки, който започне работа, по закон се осигурява за пенсия, като част от осигурителната вноска постъпва в Държавното обществено осигуряване (НОИ) за изплащане на пенсиите на настоящите пенсионери (напр. твоите баба, дядо и пр.), а другата част се превеждат в частен пенсионен фонд (Универсален пенсионен фонд). Вноските в Универсалния фонд са лични средства ва всеки, водят се лична сметка, наречена индивидуална партида, и се инвестират на фондовите борси. Сега средствата на всички – и на този, който постъпва на работа, и на този, който скоро ще се пенсионира, се инвестират по един и същи начин. С реформата се предвижда в универсалния фонд да има подфондове с различни инвестиционни профили:
-- динамичен (с преобладаващ дял на инвестиции в по-рискови инструменти – напр. акции и др.)
-- балансиран (относително равен дял на по-рискови инвестиции и такива с нисък риск)
-- консервативен (преобладаващ дял на инвестиции в ниско-рискови инструменти – напр. държавни ценни книжа и облигации)
Това профилиране на подфондовете ще позволи на младите хора да могат да избират по-агресивно и с по-висок риск управление на пенсионните спестявания (чрез динамичен подфонд), да получат по-висока доходност и съответно по-голяма пенсия, когато се пенсионират. Във финансите важи правилото, че по-високият риск предполага по-висока очаквана доходност. Важно е всеки да определи доколко рискът „си струва“, иска ли пенсионни му спестявания да изпреварват инфлацията дори и с риск от временни загуби. Ако отговорите на тези примерни въпроси са положителни и пред един млад човек е налице дългосрочен хоризонт на осигуряване (повече от 30-35 г.), то търсената на по-висока възвръщаемост предполага по-рисково инвестиране на пенсионните спестявания. Изборът на дружеството, което ще управлява парите ти, и рисковият профил на подфонда може да се направи до 3 месеца след започване на първата работа.
- Ако младият човек не избере фонд?
- Ако младият човек не избере фонд, в зависимост от това на каква възраст е, ще го разпределят служебно – примерно в динамичния подфонд, управляван от едно от лицензираните пенсионни дружества.
В случай че човек не е удовлетворен от начина на управление на пенсионни му спестявания, законът дава право да промени фонда или подфонда след една година от постъпването в него.
Реално, как ще бъдат управлявани парите на всеки зависи и от личният избор – както кое дружество ще ги управлява, така и в какъв рисков профил подфонд ще постъпват те. Ако не е активен в избора, то при достигане на 50-годишна възраст всеки човек ще бъде автоматично прехвърлен в балансиран подфонд, а 3 години преди пенсиониране – в консервативен подфонд. Следва да се знае, че независимо от волята на човека 3 години преди пенсиониране спестявания му отиват в консервативен подфонд, така че средствата да бъдат „консервирани“ като се инвестират с по-нисък риск. Става така, че докато човек е по-млад ще рискува повече, за да постигне по-висока доходност, а с наближаване на времето за пенсия, парите му ще бъдат вложени по начин, който позволява да се съхранят и да носят умерена доходност.
Препоръчвам внимателно хората да се информират и да направят активен избор.
Пълноценното използване на възможностите на мултифондовата система има голямо значение за това, колко пари ще има всеки за пенсия. Ето един елементарен пример – ако се инвестират 100 евро при годишна доходност от 10%, след една година по партидата ти ще има 110 евро. При същата доходност, след изтичане на още една година по партидата ти вече ще има 121 евро (едно евро допълнително от инвестиране на постигнатата през първата година доходност). Съответно след третата година вече имаме натрупване от 133,10 евро. Въпреки че през първите години не изглежда впечатляващо, след 40 години при 10% годишна доходност, тези 100 евро ще са станали 4525,93 евро. Ето защо е изключително важно през първите десетилетия от осигуряването средствата да се инвестират по-активно за по-висока доходност. Като обобщение - средствата от вноски постъпват в персонифицираната партида на лицето, т.е. те са лични средства. Във връзка с въвеждането на мултифондовия модел лицето става активен участник при управлението на неговите пенсионни спестявания чрез избора му на рисков профил подфонд и пенсионноосигурително дружество, респ. структура на инвестиционния портфейл. Много важно е да се отбележи и фактът, че тези средства се наследяват, като кръгът на наследниците е разширен, така че да бъдат обхванати в максимална степен разнообразни житейски ситуации.