След изборите на 19 април тази година най-сетне се създадоха политически условия за преодоляването на безпрецедентния блокаж в избирането на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет (ВСС). Блокаж, предизвикан и поддържан не заради някакви недостатъци в конституционната уредба, а като резултат от липсата на нормален политически диалог и порочния партиен манталитет: „или нашите, или никой“.
В тази връзка е добре да се припомнят някои принципни положения, които произтичат от установения конституционен ред. Надеждата е, че ще бъдат изоставени екзотичните „иновации“ на ПП-ДБ от времето на провалената „съдебна реформа“ и т.нар. „сглобка“, начело с Николай Денков. Още в началото на 2024 г. обстойно критикувах от конституционна гледна точка предложените от тях процедурни правила, защото на практика даваха водеща и дори решаваща роля в различните фази от процедурата на две групи фактори: недържавни – гилдийни структури, юридически факултети, адвокатски колегии, НПО-та; и непарламентарни – представители на съдебната власт (ВКС и ВАС), омбудсмана и др. От конституционно гледище този подход не следва да се допуска по няколко причини.
Първо, изборът, който предстои да се направи, е в изключителната компетентност на Народното събрание. Става дума за избор на част от състава на основен конституционен орган – ВСС, а не за някой от всевъзможните „регулатори“, които изобилно бяха създадени с различни отраслеви закони. Това означава, че Народното събрание в никакъв случай не може да „аутсорсва“ този избор, както и самата преценка за допустимостта на кандидатите, на непарламентарни и недържавни фактори.
Второ, отварянето на процедурата към гражданското общество, академичната общност и различните гилдийни организации на адвокати и съдебни магистрати е допустимо единствено и само във фазата на номинациите. Мнения и предложения – да, правнозадължителни решения, които изземват компетенции и дори заместват волята на Парламента – категорично не. Това трябва да е принципът, на който се основават процедурните правила, когато става дума за участие в процеса на номинации и обсъждане на кандидати от страна на непарламентарни и недържавни фактори.
Такъв тип структури могат да предлагат кандидатури на общо основание или по силата на изрично предвидени процедурни правила. Но в никакъв случай не следва да им се предоставя решаваща власт – нито в преценката за допустимост на кандидатите, нито по съществото на самия избор. Това е така, защото изключителната компетентност, която Конституцията възлага на Народното събрание да избира квота във ВСС, категорично изключва тази компетентност да бъде изпразвана от съдържание и свеждана до „гумен печат“, който само узаконява избора на кандидати, които са предлагани, оценявани и селектирани от частни, политически неотговорни пред гражданите субекти или от представители на другите власти.
Трето, самата инициатива за номинации от страна на непарламентарни субекти задължително трябва да бъде опосредена от народни представители или от парламентарна комисия. Това е така, защото Конституцията не предвижда възможност НС да приема актове по инициатива на субекти, които нямат право на законодателна инициатива. Затова са недопустими екзотиките, които се предлагаха преди време от „сглобката“ – организации и институции, които изразяват частни или браншови интереси, както и юридическите факултети, да внасят кандидатури, които Народното събрание директно да гласува, без поне формално да са предложени от депутати или парламентарни комисии. По същия начин стои въпросът с Висшия адвокатски съвет – как точно се вписва кадруването в съдебната власт в конституционния мандат на адвокатурата да „подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси“ (чл. 134 КРБ)? Никак! Утре някой ще реши експерт-счетоводителите и стопанските факултети да избират Сметната палата, така ли? Пак „сглобката“ предлагаше само техни НПО-та да внасят кандидатури. Предложението гласеше, че това право имат НПО „с доказан опит в областта на съдебната реформа, на превенцията и противодействието на корупцията“ – дотук добре, но чуйте нататък – „или в сферата на медийния плурализъм“. Нерде съдебната власт, нерде медийният плурализъм. Но с такива НПО-та разполагаха „сглобкаджиите“, такива критерии пишеха. Добре е при предстоящия избор участието на НПО да бъде прецизно формулирано, за да се предотврати използването им като трансмисия на конкретни партийни интереси.
Четвърто, не бива да се допуска непарламентарна „номинационна комисия“, каквато предлагаха от „сглобката“ преди време. Тогава те искаха в нея да участват по един член, предложен от ВКС, ВАС, главната прокуратура, правосъдното министерство и омбудсмана, без нито един народен представител. Искаха съставът на тази номинационна комисия да бъде само оповестяван от специализираната парламентарна комисия – все едно Народното събрание е някаква радиоточка или пресцентър на другите власти. Това, че подобна комисия бяха въвели за избора на антикорупционен орган, не е аргумент, защото в случая ВСС е висш конституционен орган, чийто състав, структура и компетенции са определени в самата Конституция. Въобще, ако има номинационна комисия при предстоящия избор, то поне, според мен, тя задължително трябва да бъде под ръководството и с участието на народни представители. Иначе къде остава принципът на разделение на властите? Как така представители на съдебната власт ще диктуват на Парламента – и то по въпрос от изключителната компетентност на законодателната власт, какъвто е изборът на квота във ВСС? Нали тъкмо това е конституционният смисъл от наличието на две квоти: магистратите да нямат думата за парламентарната, а депутатите да нямат думата за съдебната.
Пето, много внимателно трябва да се формулират критериите за преценка на кандидатите. Критерии от типа на „обществена подкрепа“, която да бъдела преценявана от номинационна комисия, както искаха от „сглобката“, са напълно недопустими. Това е така, защото при такъв избор „обществена подкрепа“ е изключително субективно понятие, с което лесно може да се злоупотребява. Единственият обективен критерий за обществена подкрепа е участието в местни или национални избори, а не хвалебствена декларация от Хелзинкския комитет, „протестно“ писмо от група НПО-та от типа „експерт, бюро и кошче за боклук“, които представляват само себе си, или „независима“ медийна дописка във възхвала „на нашите“ или за обругаване на „другите“, а още по-малко – настроенията в социалните мрежи.
Шесто, добре би било да се обмисли кандидатите за ВСС от парламентарната квота да не бъдат действащи съдии, прокурори и следователи. Това е парламентарна квота. Нейният дълбок конституционен смисъл – и у нас, и в другите европейски държави с подобен модел – е да бъде част от балансите между разделените власти и своеобразен гарант за обществен надзор върху състоянието и процесите в съдебната власт, а не още един инструмент за кадрово самовъзпроизвеждане, капсулиране и самозатваряне на съдебната власт на принципа „гарван гарвану око не вади“.
В крайна сметка, при приемането на правилата, по които 52-то НС ще избере членове във ВСС, трябва да се държи сметка, че България не е съсловно-гилдийна, нито съдебна, а парламентарна република с разделение на властите. И заедно с това – да се издига авторитетът на Народното събрание и политическото представителство на българските граждани, а не парламентарната институция да бъде заобикаляна чрез всевъзможни непарламентарни и недържавни фактори. Не за друго, а защото, за разлика от другите власти, Парламентът е най-прозрачната институция – „къща от стъкло“, а пък, за разлика от частния сектор и неговите гилдии, които застъпват частни и групови интереси, Парламентът е изразител на широкия обществен интерес, при това с най-висока степен на демократична легитимност.