Рискът от продължителна петролна криза, високите цени на горивата и нарастващият бюджетен дефицит поставят българската икономика пред сериозни изпитания. Продължаващото напрежение около Ормузкия проток може да задържи цените на петрола високи още месеци наред, а ефектът вече се усеща както при горивата, така и при инфлацията. Какви са проблемите с конкуренцията на пазара на горива, състоянието на бюджета и необходимите мерки, които държавата трябва да предприеме… Пред ФАКТИ говори Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество".
- Г-н Ангелов, предупреждавате, че кризата около Ормузкия проток може да държи цените на петрола високи с месеци. Колко сериозен риск е това за българската икономика и джоба на хората?
- Колкото повече продължи затварянето на Ормузкия проток, толкова по-лоши сценарии ще се реализират. Редица анализатори посочват, че все още не усещаме пълния ефект от петролния шок, защото петролният пазар имаше големи резерви от петрол и горива, натрупани през последните 1-2 години. Тези резерви се очаква да стигнат критично ниво до лятото и тогава рискът е цените на петрола да стигнат астрономически нива. Да не забравяме, че при първия петролен шок през 1973 г. цените на петрола скачат с 300%. Още по-лош сценарий е, ако САЩ забрани износа на петрол – когато се чуха такива слухове преди месец и половина, веднага се усети поскъпване на петрола в Азия и Европа.
Разбира се, има и добър сценарий – отваряне на протока и възобновяване на петролните доставки. Но дори в добрия сценарий ще отнеме между 3 и 6 месеца да се достигне до нормализация. Позитивното от последните дни е ерозията на петролния картел ОПЕК след напускането на Обединените арабски емирства. Емирствата имат повече петрол от САЩ и Русия, но ОПЕК не им позволява да увеличат производството – след излизането от ОПЕК емирствата ще увеличат добива на петрол и вероятно ще се стигне до ценова война със Саудитска Арабия. В такъв сценарий ситуацията ще се нормализира по-бързо. Обаче, всичко това ще се случи само след отваряне на протока Ормуз.
- В България често има усещане, че горивата поскъпват веднага, но поевтиняват много бавно. Има ли реален проблем с конкуренцията и ценообразуването на пазара на горива?
- Очевидно има проблем, дори Комисията за защита на конкуренцията наложи рекордни глоби от над 130 милиона евро на рафинерията през последните няколко години. Обосновката на КЗК е точно за злоупотреба с господстващо положение и за възпрепятстване на достъпа на конкуренти до данъчни складове за горива. Но глобите не решават структурния проблем – според данни от Министерството на финансите имаме практически монопол при данъчните складове, защото „Лукойл“ е собственик на над 90% от складовете за бензин и над 80% за дизел. Сега вървят преговори за продажбата на активите на „Лукойл“ извън Русия – в тази процедура КЗК и българската държава трябва да поставят изискване новият собственик да се раздели с поне половината от данъчните складове, за да се премахне монополът. Докато това не се случи, ще имаме проблеми с пазара на горива, дори в нормални времена.
- Казвате, че у нас влиза сравнително евтин петрол, но това не се усеща достатъчно на колонките. Трябва ли държавата да се намеси по-активно и как?
- В нашия регион има доста предлагане на петрол. Казахстан изнася почти изцяло петрола си през Черно море, Азербайджан изнася основно през Турция - средиземноморското пристанище Джейхан. Сега заради затварянето на Ормузкия проток Ирак също пусна петролопровода до Джейхан, така че вече и иракски петрол е наличен в региона. Иракчаните доста усилено ремонтират стари петролопроводи, за да увеличат износа през Джейхан. Саудитска Арабия също не може да изнася през Ормуз и пусна петролопровод до Червено море, което също е близо до нашия регион (през Суецкия канал). Така че, парадоксално, но има повече източници на петрол точно в нашия регион, съответно и на по-добри цени, защото ги няма големите транспортни разходи, каквито например драстично вдигат цената на петрола в Азия.
За мен държавата трябва задължително да осветли ценообразуването по цялата верига на горива – започвайки от рафинерията. Ако има по-високи от нормалните печалби, могат да се вземат мерки – дали през данъчно облагане, както в предишната енергийна криза, или регулативно, това е въпрос на техника. Другият отворен въпрос е забраната за износ на самолетно гориво. В момента самолетното гориво се продава на астрономически цени в Европа и износът може да е много печеливш за рафинерията – може да се освободи износът на самолетно гориво под условие, че с тези печалби се намалят цените на бензина в страната.
- Възможно ли е нов скок на цените на петрола да доведе до нова инфлационна вълна – не само при горивата, но и при храните, транспорта и услугите?
- Ние вълната вече я виждаме и за съжаление петролът не е единственият проблем. Вътрешната среда също подхранва инфлацията. Бюджетният дефицит е със 75% по-висок от същия период на миналата година, което налива все повече пари на пазара. Банковият кредит за домакинствата също расте с високи темпове, над 24% на годишна база – това също се излива в потребление. Тези процеси наливат масло в огъня и засилват инфлационния натиск. Задлъжняването и на държавата, и на домакинствата създава напрежение, което неизбежно избива някъде – дали в цените на имотите, дали в цените на услугите или храните, неизбежно е. Наливането на пари все някъде ще избие под формата на инфлация. Затова е много важно този процес да се ограничи по-скоро.
- Според вас бюджетът на държавата подготвен ли е за по-продължителна енергийна и ценова криза, или рисковете за дефицита растат?
- Не, бюджетът не е подготвен – въобще държавата няма бюджет и вече пети месец е с удължителен бюджет. Понеже никой не знае кога ще свърши петролната криза е важно новият бюджет да предвиди достатъчни буфери механизми, за да може да реагира на динамичната ситуация.
- Наскоро предупредихте, че бюджетният дефицит расте с високи темпове. Къде е най-големият проблем – прекалените разходи, липсата на реформи или слабият контрол върху харченето?
- Трудно е да се каже все още, защото често при идване на ново правителство се оказва, че има неразплатени фактури или подписани договори, които трябва да се плащат. Най-очевидният проблем е липсата на плащания от плана за възстановяване – ако не се задвижат реформите, можем да изгубим милиарди, което ще отвори огромна дупка в бюджета. Други проблеми, които съществуваха последните години при слаби и нестабилни правителства, беше липсата на реформи и безконтролно харчене. Новото правителство няма такъв проблем – то има мнозинство, така че може спокойно да приеме по-разумен бюджет и да започне реформи.
- Ако цените на петрола останат високи до края на годината, какви мерки трябва да предприеме държавата – компенсации за хората, по-ниски акцизи или по-строга бюджетна дисциплина?
- Една грешка беше направена в енергийната криза от преди 4-5 години, когато се раздаваха компенсации на калпак – и на пострадали от кризата, и на спечелили от кризата. Това беше изключително скъпо и неефективно. Твърдеше се, че като се раздават компенсации на бизнеса той няма да вдигне цените, но се получи точно обратното – хем се получиха компенсации, хем и цените се вдигнаха.
Правилният подход е да се действа целенасочено – да се подпомагат тези, които са тежко засегнати. Например, отрасли, които имат големи печалби или хора с високи доходи, няма нужда да получават подпомагане. За да се види кой е пострадал трябва да се стъпи на реални данни, а не на заявления и протести пред медиите – НАП може да събере такива данни и на база на тях да се прецени кой точно печели от кризата, кой не я усеща и кой наистина е тежко засегнат.
- Виждате ли риск България да влезе в ситуация, в която едновременно да има високи цени, слаб растеж и напрежение около бюджета – тоест сценарий, близък до стагфлация?
- При петролен шок стагфлацията е много съществен риск, особено за страните вносители на петрол. Неслучайно самата дума стагфлация става популярна по време на първите петролни шокове през 70-те години на ХХ век, защото точно тогава се наблюдава дълъг период на висока инфлация и слаб растеж. Положителното в сегашната криза – за разлика от 2022 г. – е, че цените на тока на европейските борси не са се повишили особено, дори спадат с идването на пролетта. С разумни мерки това положение може да се запази, което ще помогне на индустрията и домакинствата да минат по-лесно този път през кризата. Но предизвикателства ще има, особено зимата.
- Чухме заявка от Гълъб Донев от „Прогресивна България“, че ще се тегли заем. Неизбежно ли е това?
- Нищо не е неизбежно, но по-важният въпрос е колко? Предишното правителство предложи над 10 милиарда евро нов дълг за 2026 г. и за радост протестите не позволиха този бюджет да се приеме с нива на задлъжняване. Би било грешка новото правителство да залага такова огромно задлъжняване, това ще ни вкара в големи проблеми. Напротив, трябва значително да ореже новите дългове – поне наполовина още през тази година и още повече догодина. Това би било важна крачка към стабилизация на финансите.