Отново държа в ръцете си стария си задграничен паспорт с почти изтрития съветски герб. Още на първата страница, след тази със снимката ми като 28-годишен – откривам нещо, което за всеки гражданин на СССР беше своеобразно постижение и символ на житейски успех – изходна виза за напускане на страната.
Усещане за мобилизация
Надпис "Излизане до 01.01.1993 г.", следва подпис и печат: отлично си спомням как чиновникът, който ги постави, ми каза: "Това скоро вече няма да ви е нужно".
И наистина – не мина много време и Руската федерация, която беше станала независима, се отърва от още един съветски атавизъм – напускането на страната стана напълно свободно. Много добре си спомням как тогава хората се радваха на възможността да пътуват безпрепятствено в чужбина без разрешение от ОВИР – Отдела за визи и разрешения, който на практика беше отдел на КГБ и контролираше и без това изключително ограниченото излизане извън границите на Съветския съюз.
Реших да си припомня стария документ, след като прочетох за намерението на Кремъл да възстанови практиката за издаване на изходни визи. Тази новина изобщо не ме изненада. Сред руските емигранти се появиха подигравателни коментари, тъй като и сега ФСБ контролира зорко, с помощта на компютърна мрежа, преминаването през границата и не пуска никого, когото руските власти не искат да пуснат. Излиза, че изходните визи изобщо не са необходими на руския режим.
Аз обаче смятам, че такава стъпка е напълно логична. На първо място, ако Путин реши да проведе всеобща или дори частична мобилизация, изходните визи ще бъдат много полезни на репресивните му служби за предотвратяване на масово бягство от Русия, както вече се случи през 2022 г. Особено към страните с безвизов режим. За целта ще се наложи да се отмени пътуването към държави като Армения и Казахстан без нужда от задграничен паспорт. Ако Москва предприеме някакви стъпки в тази посока, това ще бъде най-сигурният признак за предстояща мобилизация.
Още едно "решение" на проблем за Русия
Освен това отказът за издаване на виза за напускане на страната ще позволи на тайната полиция да постави допълнително препятствие пред онези, които вече следи – заподозрени в нелоялност или глобени за публикация в социалните мрежи, която не се харесва на ФСБ, "чуждестранни агенти" и други "неблагонадеждни" лица. Но не само тях.
Пропутинският вестник "Известия" съобщава, че руските ресторанти съкращават асортимента си от ястия. Причината е съкращаване на разходите за сметка на скъпите продукти и, което е още по-важно, недостигът на квалифицирани готвачи. Далеч съм от мисълта, че ФСБ е готова да залавя нищо неподозиращи кулинари, решили да си направят екскурзия до Анталия (поне засега). Безспорно има разлика между един готвач и един инженер в предприятие от военно-промишления комплекс с достъп до "строго секретна информация", които сега вече няма да бъдат пускани до ходят не само в Турция, която е членка на НАТО, но и например в Азербайджан.
Между тях обаче има стотици хиляди, а може би и милиони хора със специалности, преди всичко технически, които на фона на войната и емиграцията стават все по-дефицитни. При необходимост ще бъде значително по-лесно да ги "забавят" на етапа на издаване на изходна виза, отколкото при паспортния контрол.
Според информация от Telegram канала "Можем да обясним", властите обмислят възможността да ограничат или дори напълно да забранят частните пътувания до западни държави под претекст, че представляват някаква "заплаха" за руските граждани. В Европа ще се пътува (ако се получи виза) само в групи. В тях, както по времето на "съветската власт", ще има поне един, а може би и двама агенти на ФСБ, избрани измежду вербуваните "доброволни помощници", както евфемистично ги наричаха по времето на съветската власт.
За ФСБ това е още един повод да реализира проекта "изходна виза". В крайна сметка връщането на секретните сътрудници, придружаващи туристическите групи, и най-вече мрежата от възродени визови служби с раздути щатове означават нови бюджети, а заедно с тях и нови възможности за тяхното "усвояване" и за отклоняване на средства. А това няма да е никак трудно: нали тези съветски идеи са разбираеми и близки до духа на руския диктатор с неговия късносъветски опит.
Накрая нека не забравяме подкупите за издаване на изходни визи на хора, на които те са били отказани, или за ускоряване на този процес за всички останали. В последните години на Съветския съюз тази практика процъфтяваше. И нямам никакви основания да смятам, че сега ще бъде различно.
Автор: Константин Егерт