След като миналия месец бяха извършени атаки срещу 7 товарни кораба близо до бреговете на двете страни членки на НАТО Румъния и България, оглавяваният от САЩ военен алианс заяви, че ще разположи самолети за морско патрулиране, радари и дронове, за да подсили източния си фланг в Черно море.
Три дни по-късно, на 23 октомври, бе поразен още един кораб в непосредствена близост до румънските териториални води. А миналата седмица морски дронове потопиха гръцки контейнеровоз в изключителната икономическа зона на България.
Непрестанните атаки показват как ескалиращата морска война между Русия и Украйна прераства в голямо предизвикателство за НАТО в Черно море и прави уязвими крайбрежни държави членки като Румъния и България. Военни анализатори казват, че нямат съмнение, че става въпрос за руски атаки. На видео от последната атака се вижда морски дрон, който според британската организация за морска сигурност „Амбри“ (Ambrey), е руска разработка.
„Мисля, че това безспорно е ескалация“, каза Сидхарт Каушал, старши научен сътрудник в лондонския Кралски институт на обединените въоръжени сили (РУСИ).
Русия отрича да атакува съседите на Украйна с дронове и казва, че европейските правителства са тези, които ескалират войната в Украйна, предоставяйки ѝ военна помощ. Руското Министерство на отбраната засега не е отговорило на запитване на Ройтерс за коментар във връзка с тази статия.
АНАЛИЗАТОРИ КАЗВАТ, ЧЕ РУСИЯ ПОДЛАГА НА ИЗПИТАНИЕ ЧЕРВЕНИТЕ ЛИНИИ
Много от поразените през октомври кораби бяха закотвени в района на ключов румънски канал, използван от Украйна за износ, насочваха се към този воден маршрут или отплаваха оттам. Един от корабите бе ударен в териториалните води на Румъния, а останалите 8 – близо до изключителната икономическа зона на България.
Джулия Джоджа, директор на програмата за Черно море на вашингтонския Институт за Близкия изток, заяви, че при атаките си Русия взима предвид нежеланието на Запада да се върви към ескалация. „Това е свързано с тестване на червените линии с пълното съзнание, че ще направим всичко по силите си да приложим възможно най-минималните мерки“, посочи Джоджа и направи сравнение с нарушенията на въздушното пространство на НАТО от руски дронове през последните години.
Официален представител на алианса заяви пред Ройтерс, че с тези свои действия Русия има за цел да разубеди съюзниците от НАТО да предоставят подкрепа на Украйна и че това е сериозна заплаха за сигурността. Алиансът е непоколебим в ангажимента си да защитава всички свои членове, включително тези с излаз на Черно море, добави официалният представител. Той отбеляза, че има очевидна нужда от икономически ефективни средства за противодействие на дронове и че алиансът вече се е ангажирал през следващите пет години да инвестира повече от 40 млрд. долара в системи за борба с дронове.
ЧЕРНО МОРЕ Е СТРАТЕГИЧЕСКИ ТРАНСПОРТЕН КОРИДОР
Черно море има решаващо значение като търговски маршрут за Румъния. Тя развива в Черно море и ключовия си проект за крайбрежен добив „Нептун дийп“, благодарение на който догодина Румъния ще стане най-големият производител на газ в ЕС. През август морски дрон се приближи до съоръжения, които са част от проекта „Нептун дийп“. Букурещ обвини Русия в „систематични“ удари срещу цивилни кораби, но се въздържа да ѝ приписва конкретни атаки, като посочи, че се нуждае от събиране на криминалистични доказателства.
София не е отправяла обвинения към Русия, но заяви, че някои от ударите изглежда са от полза на Москва.
Атаките се предприемат в момент, в който Вашингтон прави преоценка на военното си присъствие в Европа и засилва фокуса си върху Китай. Миналата година САЩ изтеглиха 1000 свои военнослужещи от Румъния.
„Путин вероятно иска да се възползва от този момент в трансатлантическите отношения“, каза официален представител на Румъния“. „Вниманието на ЕС и НАТО е важно и техните сили в момента насочват фокуса си към Севера и балтийските страни“, добави той.
НАТО засили „разширеното си присъствие на предната линия“ в страните от Балтийския регион и Полша, но не предприе подобен ход в Румъния въпреки отправените от Букурещ искания, отбеляза Джоджа. „Изглежда, че Брюксел и Вашингтон все още не са решили дали Черно море напълно спада към ангажиментите на НАТО“, добави Джоджа.
Официалният представител на Румъния подчерта, че страната му има неотложна нужда от ракети прехващачи земя-въздух, както и от радарни системи, за да противостои на заплахите.
Джоджа посочи, че все по-ограничената заради войната в Иран наличност на финансово достъпни оръжия за противовъздушна отбрана е централен проблем за Запада.
БЛИЗО 400 КОРАБА СА АТАКУВАНИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА
Резкият скок в нападенията срещу корабоплаването в Черно море прекъсна основен коридор за износ на зърно и петрол, използван от Русия и Украйна.
В периода между май и октомври двете страни са поразили 317 търговски и други плавателни съдове в Черно и Азовско море. Това е над четири пъти повече спрямо предходното шестмесечие, когато са били атакувани 74 кораба, сочи анализ на Томас Алекса, старши анализатор в „Амбри аналитикс“ (Ambrey Analytics).
Интензивността на атаките варира на фона на приближаващата през февруари пета годишнина от началото на пълномащабната руска инвазия.
През третото тримесечие Украйна е извършила 137 нападения срещу кораби, а руските атаки са били 92. През октомври Русия е нанесла 38 удара, а Украйна – пет, отбелязват от „Амбри“.
РЯЗЪК СПАД НА ИЗНОСА НА ЗЪРНО ОТ УКРАЙНА И РУСИЯ
Масираните удари по пристанища и драстичното намаляване на износа принудиха Русия и Украйна да търсят алтернативни маршрути.
През септември Русия е изнесла едва 0,3 милиона тона зърно през Черно и Азовско море. Това представлява сериозен спад спрямо септември 2025 г., когато руският износ на зърно през Черно и Азовско море е възлизал на 4,74 милиона тона, сочат данни, с които Ройтерс разполага.
Заради руските атаки Украйна спря операциите на черноморските си пристанища в края на юли и бе принудена да пренасочи обемите към речните пристанища на река Дунав, оттам през румънския Сулински ръкав и на юг през румънския сектор на Черно море. Но дори и по този алтернативен маршрут украинският износ на зърно по море е спаднал до 0,81 милиона тона през септември в сравнение с 2,1 милиона през септември 2025 г., сочат правителствени данни.
Основната цел на Русия остава по-нататъшното съкращаване на тези количества, а подлагането на НАТО на изпитание е второстепенна задача, каза Андрий Риженко, военноморски анализатор и бивш висш офицер от украинските военноморски сили.
ЗЕЛЕНСКИ ПРЕДУПРЕЖДАВА ЗА ОПАСНОСТ ОТ ПРОДОВОЛСТВЕНА КРИЗА
Ударите от миналата седмица бяха нанесени в момент, в който военните министри и началниците на отбраната на Румъния, България и Турция, която е съюзническа страна от НАТО с излаз на Черно море, се срещнаха в София, за да обсъдят ситуацията.
Министърът на отбраната на Турция Яшар Гюлер, който очаква отговор от Москва и Киев на предложение за ограничено морско примирие, използва срещата, за да предупреди Русия и Украйна да се въздържат от по-нататъшни атаки.
Турция контролира транзита на военни кораби през Босфора и Дарданелите съгласно Конвенцията от Монтрьо.
Няколко държави, сред които Египет, Турция и Индия, настояват за сключването на морски примирия, за да се предотвратят последиците от прекъсването на морските превози в момент на значително повишаване на международните цени на горивата и зърнените култури.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио в събота заяви, че се наблюдава нарастващ международен интерес към ограничено примирие.
Русия отхвърли идеята за такова, тъй като според нея то би дало възможност на Киев да си поеме дъх.
Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога. „Всички говорят за дизела и забравят за зърното. След месец – два всички ще започнат да говорят за селскостопанска криза“, заяви той миналия месец. (БТА)
Превод от английски език: Николай Велев, БТА
Източник: www.bta.bg